До Рим и обратно

Решението да посетим Рим бе взето с лекота без разногласия в семейния съвет. Прехвърлих в главата си какво знаех за Рим. Това е един от най- романтичните и величествените градове в света. Този град притежава всичко: поети, художници, музиканти, любовници, владетели… Място където човек може да се поглези с удоволствията на ла долче вита: първокласна храна, евтино, но хубаво вино. Рим е привличал с атрактивна смесица от шумен живот и грандиозни старини, пенлшво капучино и пухкав сладолед- все неща които можете да опитате.
Спомних си от историята, че Рим е основан през 753г. преди Христа от Ромуил, след като убил брат си Рем. Израства до силна империя чийто връх е Марк Аврелий-161-180г след Христа. Основан е на седем хълма /като Пловдив/: Капитолий,Палатин, Квиринал, Виминал, Есквилин, Целий и Авентин. Централния район се нарича Кампо Марцио.Там се намират много от известните забележителности. Малкия Пинето е смятан за най – римския квартал. Куфарите бяха стъкмени набързо и ето ни на Терминал-1 на летище София. Самолетът „Аербъс-350” на фирмата “Wizz Air” набра скорост и след като се отдели от пистата се насочи към летището на Рим- Фиумичино, аз подължавах да си припомням информацията за „вечния” град.
Близо 4 милионен град в който се пазарува с Евро. Има много обменни бюра на всички главни гари и терминали на летища, включително и на гара Термини. АТМ устройствата са из целия град и приемат най-разпространените дебитни карти. Ако банкоматът ви откаже транзакция, опитайте на друг преди да решите , че проблемът е във вашата карта. В Рим има прелестни дворци, римски руини, изящни статуи и базилики на хиляди години. Около най-посещаваните обекти има туристически информационни бюра от които освен информация може да получите и безплатна туристическа карта. Най-честия проблем в града е джебчийството или млади мъже с мотопеди дърпат чантата от рамото на жените и изчезват в близките преки. Ако искате да разговаряте на английски потърсете млади хора около туристическите обекти. По-възрастните говорят само италиански. В хотели и заведения е прието да се дават бакшиши от 0.5 -2.5 евро, като в скъпите хотели си удвояват.
Полетът е кратък- около час и половина. Докато набере височина и самолетът започна да снишава, като направи завой над Теренско море кацна малко твърдо на летището Леонардо Да Винчи в гр. Фиумичино на 35км от Рим. Летището е огромно, с огромен пътникопоток. Качиха ни на някакво вътрешно-летищно влакче и бяхме стоварени в салона за преминаване на граничния контрол. Имаше около 20 гищета, но работеха само 2. Нещо като българска работа си помислих аз. Летището е открито 1961г. пълно с бутици, магазини, ресторанти. Много удобно за търговия, но много неудобно за пътниците.
След доста чакане най -после влезнахме в Италия. Взехме си багажа и се насочихме към изхода, където ни чакаше трансверен автомобил изпратен от хотела в който щяхме да отседнем-„Бела Виста”. След около 40 мин. пътуване по магистрала, обградена със зукум в различни цветове, автомобила спря пред хотела. Платихме си трасвера, чиято стойност бе 60 евро и влезнахме във фоаето за да се регистрираме и настаним. Още от България знаехме, че трябва да изберем тризвезден хотел ново строителство за да имаме прилични условия за живот. Хотелчето е малко/ около 20-25 стаи/ намира се в близост до гара Тибуртина. Стаите са както навсякъде в Италия неголеми, спартански обзаведени, но удобни с климатик,сейф, телевизор и др. Баните са малки и компакнти, обзаведени с всичко необходимо. На рецепцията ни посрещна момче на около 25г. със измачкано сако, панталони тесни по крака му, къси около четири пръста над „кокалчетата” и обувки обути набосо. Обясниха ми, че това в момента е модата в Рим.
Навсякъде около хотела е мръсно. Разхвърляни вестници, чашки от кафе и др.Улиците не са в завиден вид. Закупихме си карти за целия градски транспорт в Рим и започнахме нашата обикалка на Рим. От гара Тибуртина с метро, като целта ни е „Испанските стълби”. Метрото на Рим е старо, тъмно, мръсно, шумно, но точно и бързо. След смяна на метрото пристигнахме до нашата цел. Площад „Испания”.

Днес площад „Испания” е любимо място за срещи и едно от най-предпочитаните от туристите място в Рим, с пекрасни гледки към града. От него тръгват прочутите улици „ Виа Кондоти” със своето кафене”Греко” и „Виа Маргута”, известна с ателиета на художници и изложбенни галерии. Първото нещо, което привлича вниманието ни на площада е великолепното Испанско стълбеще, което води към църквата „Санта Тринита дей Монти” построена през 16 в. Зад нея се издига хълмът Пинчо- един от най-хубавите римски паркове. Планът за стълбището е дело на Франческо де Санктис. Стълбището има 138 стъпала по които винаги има насядали хора .

На всякъде е пълно с полиция, карабинери и армейски части в пълно бойно снаражение. В интерес на истината полицаите нямат особено представителен вид. Разхождайки се из центъра на Рим прави впечатление чистотата, навсякъде по земята са насядали хора – местни и туристи. Облеклото не прави впечатлиние. Всички са облякани семпло без вкус. Пушачите са малко и са почти незабилижими.

Така разхождайки се сред исторически сгради и тясни улички се отзовахме пред прекрасния фонтан „Ди Треви”. Това е едно от местата , където италианската атмосвера докосва сърцата на всички и омагьосвайки ги ни кара да се върнем отново там, като ритуално хвърляме монети във фонтана. Със своите 26 метра височина и над 49 метра дължина фонтанът е безспорна архитектурно чудо. Освен, че е най-големия фонтан от бароковата епоха в Рим и определено най-красивият, Ди Треви е и може би най-популярния фонтан в света, появил се в много филми. „Фонтанът наТрите пътя”е изработен от трима майстори- Бернини, Николо Салви и Джузепе Панини. Той пресъздава морето и опитите да се подчини водната стихия, а заедно с Бог Океан и неговата колесница от раковини и морски коне са изобразени четири богини, които символизират благодатното въздействие на дъжда върху земята и най- важаните продукции които са отглеждали римляните-плодове, пшеница, грозде и цветя. В мрамора са изобразени също и животни и разстения, скрити тайствено в многобройните ниши и пролуки на фонтана. Камък и вода, светлина и сянка се сливат по неповтарим начин. Автор на фонтана е прочутия италиански архитект и инженер Луиджи Ванвители. Фонтанът е окончателно завършен през 1762г.
Прочутия ритуал по хвърляне на монети във водата на фонтана се ражда по две причини:-Първата е че така повелява традицията останала от древните римляни-те често хвърляли монети в реки, езера и фонтани, за да омилостивят боговете на водата и да се завърнат по родните си места. Втората започва като инициатива на властите за да могат да събират пари за подръжката на фонтана. И така, ако хвърлиш с дясната ръка през лявото си рамо дребна монета във водите на шадравана, един ден ще се върнеш отново в Рим. Десеки хиляди посетители на ден. От тях някои хвърлят монети, други не , но на ден се събират над 3000 евро от водите на фонтана. Част от тази сума отива за издръжка на супермаркет за бедни и нуждаещи се в Рим.
Сред блъсканицата от туристи се отегляме в малките прохладни улички сред стари дворци и огромни къщи и църкви, сядаме за почивка в малко кафене. Прави впечатлиние, че всички заведения са малки с по няколко масички. Такива са и магазинчетата. След чаша бира и пухкав сладолед, освежени и поотпочинали се изправяме пред едно архитектурно и строително чудо на нашето човечество- Пантеонът. Той се намира на Площада на Ротондата в близост до площат Навона и фонтана Ди Треви. Той е най- добре запазената древна римска сграда. Построен е през 27-25г. преди Христа. Височина 80м. и диаметър 54м. Построен като храм пазител на деветте божества на седемте планети, както е гласяла древната римска религия. През всички тези години Пантеонът е използван за храм. От 7 век става христиански храм. Пантеонът е пазител на останките на крал Виктор Емануил ІІ и неговото семейство, художникът Рафаело Санцио, архитектът Балдасаре Перуци, музикантът Арканджело Корели… Върхът на пантеона е купол с отвор в средата, като по този начин слънчевите лъчи влизат спокойно в сградата, като в огромен слънчев часовник. Преживяването вътре е уникално. В Тази сграда построена от Марк Випсаний Агрипа изживяването е неописуемо.
Неусетно денят е приключил. След толкова много преживявания се приютяваме в малка пицария за вечеря. Пици, бира и вино. Сервиране беупречно.Оказва се, че пицариите наоколо се държат от албанци, сърби, македонци, руснаци, индийци, пакистанци и др. Само не и от италианци. Прибрахме се в хотела и поисках да се осведомя какво става по света от телевизора в стаята. Оказа се ,че в италианските телевизии се говори и предава само на италиански. Няма английски, руски, испански, френски и др. там езици. Сутринта с автобус 492 потеглихме към центъра. Движението в Рим е неописуемо. Нещо като организиран хаос. Единствения господар на пътя е пешеходецът на пешеходната пътека. Останалото е нещо като самоорганизирало се движение. Колите са малогабаритни, доста двумесни, а вече се виждат и едномесни леки автомобили, много мотопеди имотоциклети. Всеки кара в отворилото си пред него празно пространство. Изпреварва се и от ляво и от дясно. Кара се на зиг заг.Паркира се от двата края на улиците, но не видях паркиран автмобил на тротоар или зелена площ. За престоя си в Италия аз не видях ПТП. Направи ми впечатление, че римляните са спокойни хора. Спокойно си пият кафето, бирата, или си ядат сладоледа. Не чух повишаване на тон, караница. Пристигнахме на площад „Навона”. Това е било място на древноримски стадион за атлетически състезания, построен от император Домициан през 1ви век. Името на площада означава” голям кораб”. И до ден днешен е запазена формата на стадион-силноиздължена и сплесната. Става площат в края на 15 век, когато градския пазар е преместен от Кампидолио. Площад „Навона” е една от забележителностите на бароков Рим. Тук е фонтанът с четири мъжки фигури символизиращи четирите реки /Ганг, Дунав, Нил и Рио де ла Плата/ разположен в центъра на площада построен 1651г от Бернини. В центърът му е издигнат египетски обелиск, които символизира папската власт. Фонтанът на Нептун /1576г/ намиращ се в северната част на площада и фонтанът на Мавъра /1576г/намиращ се в южната част на площада. Тук се намира и църквата Света Агнеса. Видях как на последния етаж на църквата живее предстоятеля на храма в изискана обстановка. На площада се намира и една от най- известните „говорещи статуи” на Паскуале, от където е дошла и думата пасквил. Традиционния пазар е преместен през 1869г на Кампо де Фиори, но на площада се провеждат театрални и костюмни представления, състезания с коне, кориди. От 1652г. всяка събота и неделя на август, площадът е ставал езеро в чест на семейство Памфили. Състезавали се карети, докато е свирела музика. Тези празненства са продължили до 1866г. Тук се намира и посолството но Бразилия.

Римския Колизеум е най големия амфитеатър в античноста. Стоим пред него и немеем, заобиколени от хиляди туристи и емигранти от цял свят дошли в Рим за да си извадят прехраната. Всички се занимават с търговия: Едни продават вода, други продават капели, трети продават чадъри и т.н. Строителството му започва през 72г сл. Христа, а синът му Тит го открива през 80г. от н.е. с тържествени игри, които продължават 1000/хиляда/дни. В повечето случаи се приема, че сградата е завършена от брата на Тит- Домициан. Наричан е амфитеатър на Цезарите , името Колизеум му е било дадена през 8ми век заради намиращия се до него Неронов колос. За Колизеума се знае много, аз само ще кажа, че това е „подарък” на римските граждани от роби евреи.
Площадът около колизеума е единственото място в Рим запазило същата височина на която е бил и в древни времена. Камените плочи около Колизеума са същите по които са ходили древните римляни. Колизеумът е използван за борби на гладиатори, за борби с животни, гробище, след това е изоставен и през 15-16век е разграбени превърнат в каменоломна, откъдето се вземани материали за изграждането на дворци и базиликата „Св. Павел”. Едва през 18в. Папа Бенедикт 14 успява да спаси останалото от амфитеатъра, като го посвещава на Страстта Христова в памет на мъчениците загивали в него. След това започва реставрация, която продължава и до днес.
Колизеумът е една от най-внушителните сгради в историята –внушителна с вида си, с хората , които е погубила, с това, което е оставила след себе си-спомена за една велика империя.
Големия Форум на Рим е в близост до Колизеума. Разположен е между хълмовете Палатин и Целий-от юг, Капитолия-от запад, Есквилин-от изток, и склоновете на Квиринал и Виминал – от север. Тук е бил обществения и стапански живот на града. Сред най древните сгради построени тук са били:Регия/ царска резиденция, която по-късно се използва за жилище на Великия жрец/, храмът на Венера-Клоакия,храмът на Веста и жилището на весталките, както и Обществения дом. От този период е и черния камък с надписите по него. Строени са храмове, Разкошни дворци, арката на Август, арката на Рострата, Златния милиарен камък, от който се отчитали разстоянията до всички краища на империята, от пъпа на града-центъра на Рим. Построени били и триумфалните арки на Тит, Семптимий Север и Тиберий. През имперския период са издигнати най- голяма базилика на Константин и Максинций и храмът на Венера и Рома. Обикаляш, чудиш се, дивиш се, и няма край. Около Форума има и няколко облякали се като гладиатори съвременни римляни, които срещу дребни суми правят снимки с туристите. Бяха дребни хора. Като ме видяха, поискаха да се снимат с мен безплатно , като офертата включваше и няколко снимки с близките ми. Аз естествено се съгласих.

От форума отидохме на Капитолия-един от седемте хълма на Рим. Тук според легендите близнаците Ромуел и Рем са откърмени от капитолийската вълчица. Постепенно от религиозен център, хълмът се превърнал в политически център на Рим. Този хълм е свързан с много забележителни събития от римската история. Марк Юний Брут и другите убийци се заключват в храма на Юпитер след убийството на Юлий Цезар. Там умира Тиберий Гракх. От към река Тибър се издига прочутата Тарпейска скала, откъдето са били хвърляни осъдените на смърт политически затворници. С Капитолийския връх се свързва и легендата за гъските спасили Рим.
През 1537г. Микеланджело оформя по поръчение на Папа Павел ІІІ на върхът на Капитолия красив площад, който е заобиколен от трите страни с два от съществуващите дворци и един нов, а отпред свързва съществуващия в подножието град с широка стълба. Днес в дворците е разположен музей в който се съхраняват много образци на римската култура. Гледката от тук е великолепна. Сядаш на мраморните пейки да фонтана и си почиваш, като съзерцаваш. Водата от фонтана е ледена. Около него е приятно. Тук в един от дворците е подписан Договорът от Рим през 1957г. считан днес за началото на Европейския съюз.
Отиваме към Паметника на Виктор Емануил ІІ- „Олтарът на Отечеството” или както е известен-мемориала „Виториано”. Той се намира на площад „Венеция” в подножието на Капитолийския хълм. Мемориалът служи и като паметник на незнайния воин. Отличен паметник на културата с много архитектурни ансамбли, които олицетворяват миналото и настоящето на Италия. И пак навсякъде полиция, карабинери, воиници в пълно бойно снаражение. Те са толкова много и навсякъде, че вече не ни правят впечатление.

Днес ще ходим във Ватикана. Или както се нарича държавата Ватикан. Това е най малката суверенна държава в света-както по площ, така и по население. Площа и е около 44хектара, а населението и е около 900 жители. Разположен е на хълма Ватикан /Монте Ватикано/ в западната част на града. Тук на западния бряг на Тибър, някога са били само гробищата и до тях е построен Ватиканът заобиколен с високи зидове, а сега е заобиколен не само от високите си зидове,но и от самия крад Рим. Това е църковна държава-теокрация ,управлявана от епископа на Рим- папата.Всички най-висши духовни функционери са католически духовници от различни националности. Градът държава е основан през 1929г. с Латеранския договор между Светия престол и кралство Италия. Според условията на договора, Светия престол има пълна собствменост,и изключителна суверенна власт и юристдикция над града държава. Тук се намират културни и религиозни обекти, като например Базиликата Св.Петър, Сикстинската капела, музея на Ватикана. Тук е седалището на папата. Общата дължина на държавната граница е 3.2 км. Пред площад Св. Петър носещ имено на базиликата границата е обозначена с бели камъни. Тук чакат десеки хиляди хора да посетят базиликата” Св. Петър”. Ние обаче сме се изхитрили и сме си закупили билети за ватиканския музей един месец по рано/ по 20 евро на човек/ и си имаме дата и час. Насочваме се към входа на музея. Там също чакат десеки хиляди туристи за да го посетят. Ако си закупиш билет същия ден цената му е 14 евро, но чакаш да ти дойде реда. Целия Ватикан отвън се пази от десантници в пълно бойно снаражение. Влизаме в музея открит по времето на папа Йоан Павел ІІ. Интересът ми към мъжете творили историята още от древността винаги е бил голям. Те със сигурност са били вярващи и част от тях са работили зад тези стени в храмове и мистични школи. Обучавали са се на различни тайнства и методи на медитации с цел постигане на променени нива на съзнанието и поглеждане на света по нов начин. Тайните познания са се пазели строго под страх от смъртно наказание. Това продължава и до днес. Членовете на политическия и църковен елит свормират тайни общества. Те продължават да пазят познанието за себеподобните си. При Рим интелектуалния елит се е забавлявал с идеите на атеизма, а простолюдието се къпе в атавистичните форми на окулизма, изхождайки от поверието, че изпаренията от жертвопринушенията привличат демони и други форми на духовния свят. Тук във Вакикана е италиянския свят-Ботичели, Леонардо да Винчи, Рафаело, Микел Анджело, Буднароти. Това са големи имена- гении,а геният е човек, отделен напълно от нас, благодарение на величието си. Материалистите , разбира се рядко се доверяват на въображението, приравнявайки го автоматично с фантазията и илюзията. Според тайните общества обаче, мисълта на всеки един от нас е проекция на огромния космически разум в материалния свят, затова единственно въображението ни е средство , което може да ни помогне да си възвърнем връзката и да се включим в ритъмат му.
Именно този начин на използване на въображението ни е оставил великите шедьоври на Леонардо, Шекспир, Моцарт… и ги е направил Богоподобни. Защото ключът е във въображението.
С такива мисли обикалям музея и „поглъщам” всичко и още и още… Изживяването е фантастично и разтърстващо. Гледам всички шадьоври в музея като хипнотизиран и искам всичко това някакси да го задържа в себе си. Тогава разбрах, че понякога единствения начин да задържиш нещо е като го пуснеш. Сещам се за стиховете на Лао Дзъ- „ Защото събуденият е онзи който отстъпва
За да продължи напред
защото онзи който дава, получава,
защото онзи който не мисли за себе си, постига себе си.
Най-спокоен е господарят на неспокойните.”
Няма да ви разказвам за експонатите във музея. Не мога. Те трябва да се видят, да се усетят. Да преминеш през историята, през покоите и кабинетите на много папи, да минете през сега действащи зали, които са част от музея, да посетиш папската конюшна, да усетите онази мистика, която витае там. Вземете си екскурзовод. Без него няма да разберете нищо. От музея си направихме разходка и в папските градини, през тесни коридори и стълби отиваме до базиликата Св.Петър без да чакаме. Великолепието е на всякъде и в един момен, по някаква случайност видяхме папата. Чувството е неописуемо. Какво повече да кажа? Това е Да идиш в Рим и да видиш папата. Това е Ватиканът-големи и малки мистерии,
пресъздадени с много символи и пророчески елементи. За днес стига. Махаме на гвардейците от папската стража/ швейцарските гвардейци/ облякани в своите пищни униформи и се завръщаме в настоящето. Приятел ме пита как така в тези времена успявяш да смогнеш на „масрафа” си, та имаш и за екскурзии. Сещам се за стихотворението на Киплинг Ръдиар „Ако” и му го цитирам:
„Ако заставиш мозък, нерви, длани изхабени
да ти служат пак,
и крачиш, само с волята останал,
която им повтаря:”Влезте в крак!”
Ако запълниш хищната минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж!
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой-ще бъдеш мъж!”
А той ме гледа няклко минути като извънземно, продума нещо от рода”какви са тези глупости”, врътна се нервно и си тръгна. Явно сме били приятели на по бира.
В заведението в което сме отседнали наливната бира е 7.5евро, а хубаво квалитетно бяло вино 3евро. Нещо не мога да схвана нещата. Явно този ден емоциите са ми дошле в повече. Време е за сън.
Седмицата мина неусетно. Разгледахме Рим. Видяхме кресоти, хубави и не до-там хубави неща. Време е за последната закуска. Закуската в хотела е разнообразна, изобилна и продължителна. Багажът е стегнат и чакаме трансверната кола за летището. Шофьорът е точен. Точно в 10.00 часа е пред хотела. Натоварихме багажа и потеглихме към летището. Покрай пътя забелязвам няколко изоставени ферми. Пътя е като нашите магистрали. Пристигаме на Фиумичино, чекираме си багажа, служителката ни пише на билета гейт № д5 и ние след около час сме там и чакаме да ни пропуснат в самолета. Времето минава, и половин час преди излитането на самолета разбираме, че служителката на компания „Wizz Dir” ни е насочила към погрешен гейт. Нашият е гейт Е 51. Хукваме на там, но разстоянията са огромни. Това е на около 1.5 км от гейта на който се намираме. Пристигаме,но гейта е затворен, самолета е още на „ръкав”, но достъпа до него е спрян. Самолетът закъснява, разбираме,че ни свалят багажа след като не сме се качили. Може би ако ни бяха качили нямаше да закъснее, но такива били правилата на това летище/ на летище Дубай щяха да ни търсят включително и по радиомрежата, но щаха да ни намерят и качат в самолета щом сме чекирали багаж/. Без паника веднага си намерихме полет за следващия ден, запазихме си хотел и отидохме да си вземем багажа. Да, ама не/както казваше покойния бай Петко/. Когато отидохме на местата където чекирахме се оказа, че такава компания няма. Изчезнала яко дим. Отидохме на информация и там същото. Стоим и неможем да повярваме, че такава компания няма, не съществува. Служителите и са се изпарили. От там тръгнахме за новозапазения хотел в близост да летище „Чиампино” нваходящо се в другия край на Рим. Пътуване с влак до гара Термини, от там с такси до хотела „One Park Hotel”. На следващата сутрин излетяхме от летището със самолет „Боинг 700” на компания „Rayan Air” и след час и половина кацнахме меко на летище София без багаж. Започва ходенето па мъките за връщането на багажа ни. Това е . Отидохме до Рим и обратно. Сега един съвет към тези които са прочели това. Идете в Рим задължително, като организирани туристи с квалитетна туроператорска компания! Така ще Ви излезне и по-евтино, а ще научите това което Ви е необходимо.Другото е трошене на пари на вятъра.