ОЛЕКНА МИ

Влезнах в кръчмата за цигари и тогава го видях -умислен,тъжен и смален.Почерпих го една ракия и го попитах какво му е, а той само това чакаше:

  -Дедите ми са живели в Отоманската империя и са били „ роби”. Това не им е пречело да се чувстват свободни, да се чувстват морално и нравствено чисти, духовно богати и мъдри защото не са могли да се занимават с политика. Земеделци, търговци и еснафи, които благодарение на условията на живот, създадени от законите на империята, са успели с плуга, иглата и аршина да преборят  пушката и ятагана. Обикаляли са империята, че и не само нея, продавали са своя продукт, почивали са под сенките на пирамидите, миели си краката във водите на Златния рог, познавали са градовете  по  поречието на тихия бял Дунав от Черно море до Виена, съзерцавали  равнините на Дон и Волга от  планините на Крим и  се прибирали  под родната стряха с пълни дисаги със злато.  Тогава богатството  се  е създавало, а не наследявало…

   След това – освобождение, собствена държава, граници, митници, такси, мита, нови закони, издръжка на администрация, издръжка на окупационни войски, наша войска, полиция, непрекъснато растяща администрация, далавери, загубени войни  и жива плът от рода ми, репарации… За да стигнем до 09.09.1944г.. Десетки хиляди избити без съд и присъда, тотална национализация на фабрики, късане на пъпната връв на земеделеца със земята. Комунистите  ни  превърнахав бедни, равни и мързеливи работници и граждани на социализма, които закрепостени в родните си места нямаха право на избор и на свободно предвижване и живот. След това нова светла дата ни изтръгна от социализма и започнахме един дълъг, дълъг преход към не знам си какво. Подлъгани от светлото бъдеще  и с надежда за по-добри дни Напрегнахме ум и запретнахме ръкави.Започнахме да  създаваме от нищото малки фирми, и ферми, магазинчета, цехчета…

   Моето семейство си закупи жилище, обзаведох го, закупих лек автомобил, пообиколих чужбина, децата ми напуснаха страната и започнаха да работят в Германия. Те  пращат пари от там, аз от тука правех успешен бизнес. Работата потръгна, посъздадохме се наново, като моите деди. Какво стана не знам, ама като тръгна надолу, надолу, падаш и не можеш да се вдигнеш. Навсякъде рушвети, подкупи, измами, грабежи. И всичко си е по закон. Държавата направи всичко възможно да ми ликвидира цеха, магазините  бизнеса ми. Разпродадоха ми цялото имущество и то защо, защото си помислех,че съм свободен и можещ човек, живеещ в свободна страна, и реших да не давам повече, но ми разказаха  играта. Опитах се да се изправя, ама при 150 разрешителни режима, над 500 лицензионни режима, закони които си противоречат и непрекъснато нарушават Конституцията, огромна  администрация, която само иска- някак си не можах да се изправя. И така сега съм безправен и безимотен човек, разчитащ на някакви подаяния  ама за разлика  от  моите  деди  аз съм свободен. Боже, Боже , колко много свобода има у нас Боже! И знаеш ли ОЛЕКНА МИ. За никого и за нищо не ми пука. Спя по пейките, ама си спя спокойно. Сега като свободен роб си крада спокойно и правя каквито си искам далавери, пакости и престъпления, руша частна, общинска и държавна собственост  и  никой не ме закача, защото нямало какво да ми вземат. А аз пък си мисля, че това е като компенсация за онова, че ме лишиха  от възможността да създавам блага и да творя. Хайде довиждане младо. Пък може и пак да се видим да почерпиш-каза дядо Гого и  излезе от кръчмата подгонен от своето щастие.