ЗАВРЪЩАНЕ

Той вървеше с малкото си стадо вече трети ден. Както старите номади носеше целия си живот със себе си. Бе наметнал кравата със стария козяк останал от дядо му. Това бе единствентото нещо, което бе взел със себе си , когато се премести в града веднага след службата в казармата. Когато се нанесе в гарсониерата , козякът висеше на стената в хола му, от където имаше великолепен изглед към планината. В тази гарсониера бе отгледал детето си след смърта на непрежалимата си съпруга. Сега синът му бе отишъл някъде на запад в търсене на своето щастие. Докато вървеше след животинките, черпеше сила и вяра от тяхната преданост. Постепено го напущаше онази дива ярост и гняв, от унижението, което неговата душа не можа да понесе и той предприе това преселение. Животът му мина като на лента. Онова щастливо и доволно детство в родното му село горе в балкана. Училището, което бе в съседното село, където ходеше винаги пеш. Младежките закачки.Изведнъж всичко рухна, когато им взеха имотите и животните.Всичко онова, което бе създавано и събирано от дедите му и баща му бе отнето за миг от някакви бездушни и бездарни държавни чиновници. Изведнъж от горди и свободни собственици се превърнаха в безправни и безимотни роби.
Отиде да служи в казармата, където след дивашките гонки често си задаваше въпросът: на кого служи? Какво и кого пази, когато той самият нама нищо? Дядо му и баща му се завърнаха от войните с ордени за храброст, но те са пазели и са воювали за нещо свое, което се е събирало с векове, нещо което е давало сигурност, прехрана, свобода и достойнство. А сега какво?За кого и за какво да мре ако се наложи?
След казармата отиде в града и започна работа като монтьор в завода. Бе честен спрямо труда и хората/така бе възпитан/. Харесаха се в завода с Гинка, взеха се. Като на добри работници им дадоха тази гарсониера. Роди им се рожба, след това тя си отиде, но той не се предаде. Отгледа детето си сам с много лишения и упоритост. Неговата селска душа не го напускаше. Искаше да има нещо свое, да създаде нещо. И започна. На близката полянка в края на града си скова кошара. От начало взе да гледа, след работа, в свободното си време една козичка. С нейното млеко отгледа детето си. След това станаха две, три, а после и четири козички. После към тях прибави и крава, кокошки,прасе.Изхранваше семейството си ,а остатъка продаваше на съседите си. Зарадва се селската му душа, че създава нещо за себе си, а и помага на съседите си. Но тогава чиновникът го стъпка. Смаза го. Държавата се уплаши, че той, малкият ще забогатее, ще стане независим, свободен и непослушен, а тогава ще рухне системата. Глоба след глоба. Стъпкаха бъдещето и на детето му, като не му позволиха да учи в университет. Повърна се назад животът му. Тогава стана превратът на 10.11.1989 г. С много надежда се зареди той тогава. Но след няколко години разбра, че няма промяна. ТЕ са СЪЩИТЕ. Някакви съмнителни лица купиха фабриката на безценица, разпродадоха я след това за огромни пари. Продадоха и жилищата. Това бе краят и той тръгна нагоре и назад към своето минало и към своето бъдеще с малкото си стадо. Знаеше много добре, че за да постъпиш както трябва, трябва да платиш цената. Баща му преди да почине му бе предал семейните чанове. Част от тях той закачи по вратовете на кравата и козите, а другите ги носеше в раницата си на гръб. Така бягайки от нещо, от господарите си, той се катереше нагоре и възвестяваше,че се връща, защото не можеше повече да пълзи и мълчи пред новите стари господари. Искаше да ходи прав и горд,с достойнството отредено му от положения труд. Вървеше към своята осъзната необходимост. След като прекоси Корудере и наруши тази тъжовна тишина, със сетивата си усети стоновете на умиращото, безлюдно село. Съзря в далечината родната си къща. Усети в кракати си тъжната за животните трева,в която се бе загнездила мъката по стопанинът на това родопско халище.
Отначало се разплака от мъка по един пропилян живот. Напускаше го ярост,гняв,унижение,безправие. След малко спря да плаче. Нещо тежко се бе откъснало от него. Стана му леко, леко. Озари го радост и запя. Радостта му я усетиха и животните, като замахаха радостно с опашки, и заклатиха в такт глави. Чановете залумкаха и събудиха залинялата горичка на отсрещното хълмче. Тя с гальовен полъх се раздвижи, усетила завръщането на стопанина и с онзи нежен и величествен танц на дърветата си тихо възвестяваше на целия балкан,че стопанинът се завръща.Многогласният птичи хор допълваше радостта на цялата природа. Той вече бе свободен, вече бе у дома си.