Архив | декември, 2016

почивка в спа хотел

17 дек.

Най-после след дълга и вярна служба на род и отичиство и на мен се падна честта и привилегията да отида на спа-почивка, в малко китно градче. До него се пътуваше с рейс,влак,и муле, но аз великодушно приех офертата. Спа хотелът 3 звезди се белееше отдалеч като лебед. Отивайки пеш към него ме съпроводи само една катеричка пъргавелка, която любопитно се прехвърляше от дърво на дърво до края на алеята.
Регистрацията премина бързо/документите, които ми бяха казали да си подготвя за там се оказаха ненужни/. Девойката от рецепцията ми подаде ключа за стаята, усмихна се и някак си дяволито ми намигна, като ми пожела приятно прекарване.
След изморителното пътуване с нетърпение очаквах да се отпусна в леглото си и с нетърпение се насочих към стаята. Качих се в асансьора и натикнах бутона за 3-ти етаж. Видях на табелката с бутоните една бележка писана на ръка, на която пишеше:”изгубени са два чифта мъжки слипове/издуха ги вятъра/. Който ги намери да ги донесе в 101 стая при Цоньо”. Помислих, че това е някаква шега. Влезнах в стаята си, разсъблякох се, взех си топъл душ и се отпуснах блаженно в леглото си. Ох какъв кеф. Колко малко му трябва на човек да е щаслив. Мислейки си такива неща съм се отпуснал и започнах да се унасям, но точно в този момент чувам, че някой отключва стаята. Появи се едра лелка, ама лелка, с едва закопчаваща се и прилепнала за тялото и къса и прозрачна манта, с огромна прахосмукачка, която като бе включена зарева като Миг 19 при излитане. Почисти стаята надве натри като се навеждаше предизвикателно при почистването на стаята, застана пред огледалото, оправи си огромните гърди в сутиена, и невъзмутимо напусна стаята, все едно, че аз не бях там. Затръшна вратата и без да я заключи се понесе пеейки по коридора. В този момент от съседната стая се чу истиричен ,писклив женски глас:- Кольо, Кольо да се връщаш веднага Кольо, че ще ядеш дървото. Питал ли си ме Кольо за да излизаш? Връщай се веднага, че ще ядеш и още нещо. Помниш ли какво ти сее случи вчера? Хайде по бързо да не ядеш голямото… Тъй като тирадата не свърваше, аз си запуших ушите с възглавницата и се опитах отново да подремна. Само миг след това вратата се отвори и при мен нахлуха възрастни мъж и жена, леко поклащайки се. Като ме видяха се стъписаха. Дядото с достойнство направи крачка назад и залитайки едва –едва изфъфли, че са сбъркали етажа. Точно в този момент обаче, бабето изскочи иззад гърбът му и се разкрещя:-Крадец, Крадец ! Обраха ме! Помощ! Тя скочи върху мен в леглото и започна да ме налага.
Докато се усетя какво става, в стаята ми нахлуха обитателите на съседните стаи. Попаднал в кръгова обсада, мъчейки се да обясня на тези хора, че грешат, те кой с бастуна, кой със стола взеха да ме налагат където сварят, а една баба се бе метнала върху гърбът ми и ме налагаще като боксова круша, като крещеше, че току що излиза от залата за тренировки по таекондо. Добре, че се появи една сеестра , която бързо въведе ред и се разбра, че са объркали стаята. Всички се изнизаха навън с по голяма скорост отколкото се бяха появили. Най-после покой. Погледнах се в огледалото-тъжна картинка. Нуждаех се не от релакс, а от лечебни възстановителни манипулации. От веждата ми течеше кръв, горната усна ми бе спуката, а гърба ме болеше яко. Измих се и полегнах отново, ама бойният дух обхванал моите съседи не ги остяше на мира. От едната стая запяха „Бдинци ,лъвове, титани”, от другата страна запяха „ „Изправи се гора от стомана,” от терасата над мен запяха „…малкото прозорче ти недей затваря, напиши писмо на граничаря”. От долните тераси им припяха”Всяка майка граничар не ражда”, а като капак на всичко в коридора се чуха две фалцетни женски гласчета, които се включиха в надпяването с песента „ Високи сини планини”…
Погледнах часовника, бе станало време за вечеря. Слезнах в ресторанта, намерих си определената ми маса. Там ме очакваха семейство пенсионери от ВВС и дядо Тошо пенсионер от „секретните служби” така се представи. Пожелахме си добър апетит и започнахме вечерята. Дядо Тошо хапна една хапка, загледа ме испитатилно и каже:- 200 хиляди руснака умряха за нас, а ние вървим против Русия… Хапне още една хапка сръбне от чурбицата и току си звре носа в „колегата” по маса и пак започне 200 хиляди измряха за нас, а ние сме против тях. Когато чух за трети път през последните 30 секунди, че 200 хиляди руснака са умрели за нас, не издържах и станах от масата.На излизане от ресторанта видях, че има график за басейна и аз трябва да съм в него след 20 мин. Учуден, че след храна трябва да съм в басейна хукнах към стаята за да си сложа банския. Успях. Отидох при басейна и останах сащисан. То това чуди бе с „олимпийски размери”. 2Х3метра и цели 60см дълбочина. Аз влезнах и се отпуснах блаженно в топлата вода,но в този момент нещо ме настъпи по корема, друго нещо ме настъпи по краката, испитах силна болка, огромни туловища ме потопиха под вода и за малко да се одавя, но успях да изплувам и да си поема въдух. Огледах се. Басейна бе препълнен от три едри дами, които като ме видяха взеха де се смеят и да ме заглеждат с хищнически погледи. Едвам успях да излезна от басейта. Всичко ме болеше. Облякох се и излезнах пред хотела за да поема малко чист въздух. Слънцето току залязваше. Една жена с туба в ръка ме попита къде се намира „Фазанова чешма” дето лекувала 64 вида болести. Аз и посочих чешмата пред хотела, а тя започна да ме налага с тубата крещейки:-Ти да не се подиграваш смен?Да не би да мислиш, че аз не знам какво е фазан? Аз колко съм ги виждала, Аз колко съм ги пипала…
Побягнах в спа-хотела чудейки се къде съм попаднал в спа хотел или в лудница. Проснах се безпомощно на леглото и се унесох. Усетих, че леко се полюшквам в огромната спалня на каютата на луксозен лайнер пътуващ за карибите, камериерката току що донесла шампанското чакаше да си вземе бакшиша…

мъгла

16 дек.

Мъглата, лепкава и мазна бе зграпчила високия връх вече цял месец и не го пускаше. Тя бе толкова гъста и дезориентираща, че животните и птиците, населяващи тази територия, се лутаха ту насам, ту натам и се въртяха в омагьосания кръг на безизходността. Слънцето не можеше да я пробие и дърветата , не видяли толкова време слънце залиняха и подгизнаха.
По стените на малкото параклисче, с разкривен и пропаднал покрив се стичаха сълзи от немощ.Някога то кацнало на рида с камбания си звън бе ориентир и сочеше посоката на заблудените хора и животни, а сега порутен, опоскан и унижен, погълнат и притиснат от мъглата, той ненужен вече никому можеше само с немощни сълзи да плаче за отминалото свое величие.
От където и да подухваше ветрец не можеше да помръдне мъглата от върха. През нея, по тихите и пусти планински пътеки преминаваха само горския и даскъла от съседното село, защото си служеха с компас. Хората бяхя зягубили вяра и търпение, че тази мъгла ще се махне някога и усещаха как тя изсмукваше силиците им.
А доло в селцето, дядо Гого седнал в кръчмата, след втората ракия започваше да филосовствува.
-Само белия вятър може да прогони тази мъгла. Ей го на, опитваха се и източния и западния и северния вятър, ама не успяха. Тая пущина като зграпчи нещо, не го пуща. Само южняка ще я прогони, ще видите-казваше той и загледан нагоре към върха поръчваше следващата ракия, започваше да пее – утре като задуха белия вятър…
А баба Гица, заслабнала от урсузлук, бивша учетелка на селото, а сега по стечение на обстоятелствата пенсионерка,пощальон, читалищен секретар, председател на винаги управляваща партия, кметски намесник, продавач и собственик на единственото магазинче в селото и по съвместителство кръчмарка в същия магазин нервно мърмореше: Утре та утре. Цял месец вече пееш утре белия вятър ще задуха, утре всичко ще се промени, а това утре не идва. Утре не съществува защото съществува днес. Обстоятелствата могат да се променят и днес и по всяко време. А и някой да ме е питал дали искам да дойде утре?
-Гицо, затваряй си устата Гицо-зафъфли дядо Гого. Не ме гледай отвисоко и не ме наранявай интелектуално. Днес ти може да си силна, но времето е по-силно от нас. Ха сипи още една и запиши в тефтера.
Сред тази изключителна реч, той стана прав и клатейки се запя отново – утре като задуха белия вятър…мъгла и след мъглата пак мъгла!