Дядо Гого

   -Не ме гледай, че плача момче! Това са сълзи на безпомощност и гняв. След 40 години непрекъснат труд и три кръста за храброст от Втората световна война, държавата ме удостои с минимална пенсийка. Да ама тя за нищо не стига. Затуй реших да отгледам и да продам малко маруля. Да не се бях захващал. Като ме погнаха ония ми ти чиновници:- с проверки от общината, от НАП, РИОКОС, пожарната, комисията за защита на потребителя, комисията за защита на конкуренцията, комисията за защита на личните данни, инспекцията по труда, икономическа полиция и кой ли още не. Не съм се бил регистрирал като земеделски производител, нямал съм фирма, касов апарат, даже ме заплашиха, че ще ме разследват за картелно споразумение с другите от пазара, защото всички сме продавали марулята по 0.30лв. Чиновникът това е държавата, а тя ми разката фамилията. Аз съм един безправен и гладен човек, роб. И на кого да се оплача? Пак на същия чиновник-важен, главен, основен, съществен, необходим, значителен, влиятелен, претенциозен, първенствуващ, високопоставен, господстващ, горделив, надменен- от него самия-изплака на един дъх дядо Гого и продължи с ярост да коси сено от ливадата край пътя. По съсухреното му лице се стичаха струйки пот премесени със сълзи.

   -Какво смяташ да правиш сега дядо Гого?

-Ще кося сено.

-А защо ти е това сено?

-Да си го натоваря на тази каруца и да го занеса в къщи.

-И защо ще го носиш в къщи?

-За да нахраня с него ей това магаренце.

-А защо ти е това магаренце?

-За да закарам с него сеното в къщи.

-Ама туй е параграф 22 бе дядо.

-Не знам какво е, ама какво друго да правя, освен да въртя на празни обороти.Живота ми стана едно безсмислие.Срам ме е, боли ме, ама това е положението.Безплоден труд.

Дядо Гого замълча и с още по голяма ярост поваляше треви и билки от Недювата поляна. Магаренцето му завързано с въже за каручката хрупкаше сладко и махаше весело с опашка, като по този начин гонеше и мухите от себе си. Слънцето бе лизнало полянката с крушата в средата и сега с доволство и възторг, килнало се леко настрани  се носеше из всемира.

А аз мълчах,мълчах, мълчах!!!