обаждане на тел. 112

Снощи, както си разхождах котката по 6 улица около 21.00 часа на кръстовището четири кюшета видях един човек да държи насочено оръжие /ловна пушка/ срещу млада жена заплашвайки я с убийство.Наоколо бе пусто и не се виждаха хора. В първия момент се гипсирах, но се съвзех бързо и веднага се обадих по телефона на тел.112. От другата страна се чу нежния глас на дежурната операторка:
– 112 слуша.
– Ало, обажда се Невзрачко Невзрачков от тел.0973…… Намирам се на улица 6 точно на читирите кюшета. Срещу себеси виждам мъж насочил оръжие срещу млада жена заплашвайки я с убийство. Моля Ви спешно изпратете полиция!
– Извинете господине, но на колко години сте?-прошепна нежния глас.
– На 35 години съм, но защо са ви е притрябвала моята възраст? Тук може би ще стане убийство. Побързайте да изпратите полиция!
– На кое място се намирате точно?-продължаваше да пита дежурната.
– До магазинчето за плод и зеленчук- отвърнах аз.
– От какъв телефон се обаждате?
– Абе госпожо обаждането е спешно, моля…:
– Не ми се молете, а отговаряйте на въпросите!-прокънтя в слушалката заповеднически гласът.
– Ама аз…
– Няма аз, няма ти. Питам ли те ще отговаряш!-непреклонно ечеше гласът на дежурната.
– Но какво всъщност ме питате?
– Какво оръжие държи нападателят? Гладкоцевно или нарезно?
– Аз не разбирам от оръжия за да знам гладкоцевно ли е или нарезно:- възмутих се аз.
– Господине моля да ми съдействате при изпълнението на служебните ми задължения!
– Но аз Ви съдействам, само нещо не разбирам от оръжия.
– И все пак какво оръжие е насочил нападателя към жертвата?
– Ловна пушка!- изкрещях аз в телефона.
– А на калко метра е застанал нападателя от жертвата?
– Де да знам на колко метра е застанал нападателя от жертвата. Може би на 3-4 метра.
– А оръжието заредено ли е с боеприпаси? -питаше невъзмутимо дежурната.
– Де да знам дали е заредено!
– А девойката владее ли някакви бойни техники?
– Не знам бе госпожо аз само…
– С какви дрехи е облякан нападателят?- не спираше да задава въпроси дежурната.
– Как с какви дрехи, ами с дрехи. Дънки и яке. Ама побързайте моля Ви!
– Не ме учете как да си върша работата бе другарю!След като не искате да ми съдействате, защо ми подавате сигнал. Нали трябва да се уверя в достоверноста на сигнала. Патрулите са ни малко и ако вземем да ги пращаме където трябва и където не трябва ще настъпи хаост в системата ни. А сега бързо ми отговорете на следните въпроси: На колко години е нападателят? Какъв цвят са очите му? Кой номер обувки носи и какъв цвят са слиповете му? Сам ли е или има ….
Не издържах. Праснах телефона в земята и с няколко скока стигнах до нападателя. Изтръгнах пушката от ръцете му и му я стоварих в главата.В това време младата жена хукна да бяга крещейки:- Убиха меееее. Какво стана след това не помня.Свестих се в болницата с превързана глава.Над мен стояха няколко бабаджанки и ме гледаха със стръвнишки погледи.След малко пристигна и полицейски патрул и без да се представят, без да се заинтерисуват какво се е случило започнаха да питат:
– Кои си ти? Кога, къде и защо си роден? От къде закупи оръжието с което заплаши девойката?
Не съм дочакал края на този разпит и припаднах. Изведнъж се пренесъх някъде на хубаво място и не исках да се връщам.