РАЗМИНАВАНЕ

Бях тръгнал по междуселския път за по-направо. Кагато завих зад големия дъб го видях-седнал на пейката  до чешмата, сред ридаещата и златомъдра  есенна гора, под ръждивите и тъжнооголващи се клони на вековния бряст. С дълга бяла брада, приведен над книгата която четеше ми заприлича на изографисан светец. Усети ме чак когато седнах до него. Погледите ни се срещнаха и в завехналите старчески очи  видах много мъка.

-Ааа младо, ти ли си?

-Аз съм дядо Гого, аз съм. Ти какво четеш сред тази горска красота?

-И аз вече не знам какво да правя БРАТКО. Срам ме е от този живот. След 45 години служба на тази държава сега съм пенсионер със 176лв. пенсия. За какво по-напред? Идиш при чиновник, а тои дай пари, идиш при лекар и той даи пари, идиш при свещеника и той, всеки иска плащай,плащй, плащай… Ама откъде бе чожум тези пари? Ей сега пак научих, че ме окрадоха  с дълг за фалиралата банка, дълг за полицията, дълг за болниците, дълг за железниците, дългове, дългове, дългове… Чиновниците пръкват като плевели сред нива и само искат дай пари и дай пари. Е да ама, кои ще плаща този дълг бе джанъм? И никой не иска да те чуе, никой не те пита, никои не се интересува от теб. Трябваше да достигна до тази възраст и да опитам какво ли не за да осъзная, че аз съм един безправен, гладен, болен и задлъжнял човек живеещ в тази територия наречена България. Младите хубаво се наредиха на терминал  две  и напуснаха този лагер, ами ние старите какво да правим? Ето миналия ден намерих в рушащото се селско училище една стара книга и  сега я чета. Стигнах до гениално откритие. Ти например знаеш ли, че по турско време ние сме водили борба за църковна независимост? И знаеш ли защо? Защото гръцкото духовенство ни е съдирало кожата от данъци и е искало да ни погърчи. Ами да тука го пише, ако невярваш. Само, че тогава е имало кой да ни помогне в Стамбулаграда. А сега? Тази наша държава, която вече не съществува вместо да се грижи за населението си и да го пази  за да може то да я изхранва- абдакира, демек махна се, изостави ни. Ей сега съм на униатите. Ако искаш да ти прочета за тях а? Да видиш как те първи от българите са намерили начин да не плащат данъци на гърците. И ние трябва да правим като дедите си! Чуй сега.

Дядо Гого взе да срича, четейки от книгата, опънал реце до краен предел за да вижда буквите по-добре. Лицето му изведнъж светна  от идеята, че за пръв път в безпътието в в което се намираше  има изход. Явно отчаянието му от този живот бе достигнал своята последна фаза- последна надежда, след която вече нямаше нищо. Оставих го така на пейката четейки , осмисляйки  и търсейки начин да се отърве от този ярем. Така го и запомних, белобрад, тъжен, направил всичко възможно да бъде просто ЧОВЕК. След няколко дни чух, че се обесил на дървото до чешмата.

ПРОМЯНА

Ревизорът от Държавен и Партиен контрол  Порезников, изпратен по сигнал, веднага бе разбрал защо възникна скандалът между групата немски туристи и персоналът на заведението. Мешаната скара бе с намален наполовина грамаж, но цената бе завишена  около 4-5 пъти.В нея бяха вписани и проценти за суша, градушка,дъжд, сняг, вятър, паркинг, охрана, ток и т.н. Управителят  Мишин Славе и сервитьорът  Чунгурин Симо въоръжени с табли даваха отпор на червени, запотени и гневни немци, които искаха само едно:-да им се върне част от сумата  платена за високата сметка  на сервитьора. Порезников сащисан от наглоста на персонала набра кураж и се  шмугна в“ окото“ на скандалът и на чист немски език се представи на групата, а на управителя и сервитьора се легитимира и с най-благ, бащински тон се обърна към персонала.

-Колеги, как не Ви е срам! Това заведение е перлата на Балкантурист за Южна България, намиращо се на международния път София-  Стамбул. Знаете, че тук винаги е пълно с туристи.Да не срамим лицето на България!Сервитьорът да им върне част от надвзетата им сметка, за да си тръгнат немците по пътя и да не се задълбочава скандалът!

Немците  разбрали, че на тяхна страна е застанала държавната власт ,утихнаха и с надежда зачакаха развоя на събитието. Персоналът пък с наведени глави изслуша Порезников докато сервитьорът набрал кураж и застанал като опълченец на Шипка започна да брани своя интерес, като с писклив и протяжен глас се нахвърли срещу ревизорът:

-Кой ва? Я да дам от моите пари ли ва? Ам чи тези пари са вече в джоба ми. Да им върна пари на тези фашаги-НИКОГАШ!!!

-Ама аз ще Ви съставя акт и ще Ви уволнят,а може и в затвора да влезете -настояваше ревизорът.

-Ти кого плашиш ва? Ам чи я от тези пари си давам отчислението нагоре.

-Така де, аз от тези пари давам на началника,на МВР,на кмета,на секретаря на ПАРТИЯТА, на държавата и т.н.- набрал кураж започна да реди и управителят. Ам чи то за нас почти нищо не остава.Ние да не работим за тоя дето духа? Ако искат книгата за похвали и оплаквания давай им я, съставяй акта и изчезвай, че ни пречиш!

Сащисаният Порезников взе книгата за похвали и оплаквания, предаде я на немците, като им обясни, че оплакванията които те ще напишат в нея ще бъдат предадени в съда и виновните ще бъдат наказани.Туристите написаха нещо в книгата, предадоха я на ревизорът и напуснаха заведението, като качвайки се на рейса си  споменаваха нещо за Майнщайн и Гудериан.

На следващия ден ревизорът Порезников бе уволнен.След още един ден бе 10.11 1989г. и започнаха великите промени.

Порезников напусна страната и отиде в Австрия и повече не се върна. Мишин Славе и Чунгурин Симо саздахоха няколко ООД , оглавиха няколко АД и водени от напътствията и подкрепата на тези които захранваха преди и след 10.11.89г.станаха топ бизнесмени.Чух, че сега отпущали на Хаваите.

А перлата на „Балкантурист“ и на Южна България, заведението  намиращо се на международния път София – Стамбул опозорено и ограбено умря. Стои вече над 20 години затворено обрасло в храсти и тъжна тишина, рушащо се , също като нашата държава.