Архив | февруари, 2011

заради булката на станишев аз го отнесох

25 февр.

Съседите, които живеят срещу нашия апартамент са възрастни хора, пенсионери от БДЖ. Децата им отдавна напуснаха България, ама и пари не им пращат, та положението им е доста тежко. Снощи баба Мица дойде да изка от мен малко сол и ми се оплака, че вече пенсиите им  не стигали за нищо освен за ток, вода, част от парното и на всеки три дни по един хляб да си купят. Такава мизерия те не помнели. Много се изнервели и дядо Гого изкал даже да се самоубива. А иначе са стари активни комунисти , т. е. членове на БСП. Станишев оправил работата в болниците, Станишев построил нови заводи, Сергей оправил производството, той възстановил старите Руски пазари, той построил нови училища, той вдигнал пенсии, заплати, той, той, той…Само за едно се кахъряха: защо Сергей да е стар ерген. Ех  само тази работа да се оправи и щяхме да цъфнем, та и да завържем , ама… Аз ги слушах и им се чудих на акъла, ама нали са съседи помагах им с каквото мога. И ето днес видях във вестника, че Сергей ще става баща. Веднага го грабнах и бегом при съседите. Още от входната врата се развиках:

-Най-после, най-после!

Те ме гледаха втренчено и ядосано /може би , защото им наруших покоя/. По едно време баба Мица, която събираше трохите от масата в шепата си  ги даде на съпруга си да ги изяде ме попита с плаха надежда:

-Какво става? Да не би да вдигнаха пансиите или пък да намалиха хляба?

-Не бе,  бабо Мицо. Вашия Сергей ще става баща. Пък и булката му е от сой, била е съпруга на банкер, започнах да нареждам аз, като смятах, че щом този проблем е решен вече ще им стане по-леко и ще ги зарадвам.

Но те дали не ме разбраха, или вече не им пукаше  нищо от глада, който ги тормозеше яко,  като настръхнаха, като започнаха да крещят:

-Абе ние тук от глад умираме, а ти си дошъл …Да ми се махаш с тия вестници от тук, че ей сега те утепах твойта мама… – развика се дядо Гого и като се завихри една:  столове, чинии,чаши…

Едвам успях да се измъкна от апартамента невредим, с леки наранявания от последната захвърлена по мен чиния, която ме улучи по рамото точно преди да затворя входната врата, ама и на това съм доволен, като видях какво стана. Ама и аз съм един. Тръгнал съм  да доставям радост на хората…

изобретател

23 февр.

Не , че беше от най-умните и най-знаещите – висок, сух, прегърбен, със щръкнали уши, чипонос, очилат, с изпъкнала напред адамова ябълка, винаги с каскет и гумени цървули, ама нали си беше от сой /от Таньов Перовите/, те , Мъньо  си го бутаха  напред и нагоре  да се издига. Чичо му Таньов Перов Гочо бе откакто се помни все партиен секретар. След събитията пак си остана партиен секретар, ама на друга партия от новите. Другият му чичо – Таньов Перов Маньо беше председател на ТКЗС-то, ама  след събитията стана председател на ликвидационния съвет. Татко му бе председател на селкопа, а след събитията стана председател на  потребителната кооперация. Целия род – жени, деца, внуци, братовчеди, братовчедки, всичките бяха настанени в канцеларии. В селото имаше начално училище и всички пълнолетни от рода го бяха завършили, защото директора на училището беше също от техните.  Първи в селото те казаха : ,, О,КЕЙ ! “  вместо добре.То и други завършваха училището, ама заминат ли да учат нагоре, повече не се връщаха в селото. Та Таньов Перовите си бяха завладели селото от край време /още преди събитията/ и си живуркаха на бюрцата. Изядаха кравите, телетата, овцете, козите, прасетата, пуйките, патките, кокошките, яйцата и всичко, що бе останало от време оно, а през това време хората напущаха селото, изселваха се, измираха старите. Само Таньов Перовите си стояха по местата, правеха всяка седмица най- различни събрания, умуваха и пак ядяха и пиеха докато всичко  окрадоха и опукаха, ама и само те останаха в село. Тогава настанаха трудни години  и опасност от глад. Спешно бе свикано събрание на което умуваха какво да правят. След дълги и мъчителни напъни те отчетоха, че ликвидацията е приключила успешно и ще трябва да създадат нова земедеска кооперация. Председателя бе ясен. За работници решиха всяка къща да даде по един човек. Настъпи вой, защото трябваше да се напускат меките столове, но нямаше как. Глас роднински, глас Божий. Решиха също да изберат бригадир с подходящи знания в земеделието, но след дълго мислене разбраха, че в техния род такъв няма. Затова се спряха на Мъньо. Не че той знаеше нещо за земеделието, но в казармата бе служил някъде из Родопите , като пазач на склад за строителни материали и след уволнението си  непрекъснато бе говорил колко вкусни са там картофите. Та с две думи той поне имаше някакви познания по нещо. На същото събрание се предложи  да посеят  арпаджик и картофи. Предложението бе единодушно прието. На другия ден Мъньо събра подчинената си бригада и постави на всеки задачи. Той трябваше да свърши най-важното. Да разбере как се сеят картофите и арпаджика. Когато подготовката приключи, след няколко дни   поведе бригадата си към разораното поле. Стигайки на място те установиха, че оранта която бе направил  деведесет годишния им дядо с единственото оцеляло животно в селото – магарето на наскоро починалия дадо Боре, е задоволителна. Мъньо върза около кръста си една престилка, сложи в двата и джоба арпаджик, събу си цървулите и бос нагази  в ораното за да направи показно-демек „показвам , после наказвам“. Направи с големия пръст на десния си  крак една дупка в земята, извади прашката, зареди я с една глава арпаджик, опъна , насочи я към дупката , пусна прашката… и оооо , чудо. Арпаджика  прелетя и влезе в дупката. След тази операция показа и самото зариване на дупката с петата на крака си. На всички този метод им хареса  много, обявиха го за рационализатор   и отидоха набързо да си направят прашки. През това време наш Мъньо хвана магарето на дядо Боре и завърза за опашката му една метла. Животинчето изцъкли очи,   изгледа  го учудено и  уплашено, но си затрая, защото докато  дърпаше ралото  доста бой изяде, та  разбра, че с тези хора лабаво няма. Когато всички се върнаха на нивата,  бригадира извика дядо си и като му каза  как да води магарето взе една торба с картофи, качи се на гърба на магарето с лице към задницата и изгледа с победоносен поглед подчинената  си и учудена  рода.  Клетото животно  нагази в оранта, Мъньо се мъчеше да пуска картофите в дупките, които оставяха копитата на магарето в угърта, а животинчето разбрало сериозността  и важността на положението, започна да размахва опашката си с прикрепената за нея метла, като по този начин зариваше  криво ляво дупките с влезналите в тях картофи. Всички останаха втрещени от показното и с радостни възгласи вдигнаха на ръце умния си бигадир и го понесоха към селото, за да разкажат на всички от рода  колко е умен и находчив. Магарето усетило свободата си  хукна към съседното  село направо  през запустелите ниви, за  да търси там  спасение и закрила. Бригадата с  диви викове и песни обиколи празното село, влезнаха в канцеларията на кооперацията, налепиха на един картон няколко снимки на велики вождове и писаха отдолу, че и техен Мъньо е велик, и докато окачваха  на стената в коридора стенвестника  се стъмни. Решиха да свикат общоселско събрание за да разкажат за подвизите на бригата си. Родата  бързо се събра  в кръчмата,  като реши събранието да има една точка. Какво свърши днес бригадата? В опушеното  помещение  настана такава бъркотия,че дъхавата акация наведе тъжно китните си клони с вплетени сред тях златисти лъчи на луната и тревожно се отдръпна от стъклото на прозореца. Безгрижните птички, които бяха задрямали по клоните и уплашено излетяха с писък. От другата срана на пътя черницата наедряла като миняньковски свещенник след черешова задушница весело разклати листа в тази безискренна нощ и се отпусна по течението на волния, нехаен ветрец. Луната веселушка, скрила част от лицето с косите си величественно се носеше сред сребристите звезди скитници из безбрежието на вечността и се чудеше на простотията на хората. А те си говореха,говоре…,гово…,го…,…

никак не е лесна като е трудна

10 февр.

Това се случи  в далечната хилядо деветстотин осемдесет и някоя година.Току що бе проходил частния бизнес  и в нашата страна. В малкото подбалканско градче  щеше да се състои височайша среща  между служителите на КАТ , на двете  съседни общини. Домакините се бяха постарали, като запазиха  маса в първото частно заведение в градчето. То бе малка барака,с читири масички в нея и малко барплодче в единия ъгъл. Таолетната бе отвън на двора, целия обрасъл с люляк, акация и липа, но това не бе проблем за онези времена. Домакините /трима на брой и по щат/ бяха получили покана за заздравяване на отношенията  от служителя на КАТ на съседната малка община, като  бяха предупредени, че цялата сметка се поема от него.Три дни не ядоха,  пиха разхлабителни, за да освободят място за почерпката и се  чудеха и маеха каква е истинската причина за тази среща , като знаеха пословичния пинтилик на колегата си Страхил Рушветчийски.

В уречения ден, слънцето се протегна над засмения люляк и започна нежен, тих и лъчист флирт с гугутките накацали по клоните на липите и акациите. Опиянени от нехаещия, лек ветрец и от цветовете на дърветата,  те пееха, та пееха. Катето, която бе и собственичка и сервитьорка и барманка и готвачка и чистачка  и пр., и пр. се бе издокарала с най-хубавата си басмяна рокличка, почистила заведението, като бе събрала в центъра му и четирите масички, за да имитира нещо като голяма маса, около която да седнат гостите му. Бе донесла от дома си голямата стъклена ваза, която  се киприше с накъсани цветове  от дъхав  люляк в средата на масата. Домакините дойдоха след  развода,  със служебната си лада, отъняли и стегнали коланите на панталоните си с по две-три дупки, огладнели  и ожаднели от диетата. Седнаха на масата и насочиха хищническите си погледи към вратата през която трябваше да влезе госта. Катето припкаше около тях и се чудеше как да им вземе поръчката, демек да не ги разсърди  знаейки лютия им нрав, защото и без това нямаше кой знае какво да им предложи в тези кризисни години. И точно в този момент се появи той-Страхил Рушветчийски с черната си „Волга“. Спря пред заведението и  пъшкайки слезе от автомобила. Висок, пълен, около петдесетте, с глава като тиква, гладка и червена, с  хайдушки мустаци завити на къдели. Извади от багажника едни дисаги, взе в ръце по една дамаджана и нахлу в заведението.

-Ха здравейте сега колеги! Къде да ги туря тези работи? –попита той и се насочи към масата.

Сащисаните домакини, докато разберат какво става, Рушветчийски сложи дамаджаните до стола на който седна и започна да вади  от дисагите шоколади,  тоблерони, портокали, банани, бутилки кока-кола,цигари „Кент”, Малборо”, ”Парламент”, суджуци, луканки, една тенджера пълна със шишчета и една тенджера с пържоли готови за печене, и куп други глезотии… С широк замах взе вазата, хвърли цветята на земята, изсипа водата в мивката, отвори едната дамаджана и взе да налива във вазата златиста течност.

-Какво става бе , Рушвет?-попита най-старшият от домакините. Какво е туй питие?

Страхил не му обърна внимание, повика Катето, и на момента и пъхна в ръцете няколко кутии цигари, като даваше нарежданията си , кое, кога и как да приготви и  сервира.

-Ако ма слушаш, ша има още-рече Рушветчийски и чак сега обърна внимание на колегите си . А на тях очите им светнаха от гледката и забързаха да помогнат на Катето да принесе нещата по-бързо, като не забравиха да попитат какъв е поводът на почерпката.

Рушветчийски взе в ръце вазата, каза „хаерлия да е” и отпи  няколко глътки от вълшебното питие, както се отпива от бъкър, подаде на колегите си и взе да нарежда, че в дамаджаните бил налял уискито, което му давали, за да не се досети никой какво носи. А причината за почерпката била много сантиментална. Залюбил на стари години момиче от това градче , та решил да се види с колегите си да им каже за момата , за да не го издънят , когато идва инконгнито тук при нея.

-А бе, такава ли била работата бе , Рушвет? –въздъхнаха облекчено домакините и започнаха да  вдигат по-често вазата и да замезват юнашки.Пиеха и замезваха, пиеха и замезваха,отпускаха коланите и пак продължаваха, като мляскаха, уригаха се и други работи правеха на воля , без да се съобразяват с Катето, което същисано ,се движеше между тях като в съня си , потупвана от време на време по задника от Страхил, които всеки път викаше ”УХААААА”и пак потене, пиене и така нататък, докато се мръкна. Домакините бяха забили глави в масата и хъркаха юнашки.Страхил стана , повика Катето, която страхливо се приближи и и нареди да вземе подадената дамаджана и да полее от течноста на врата му. Тя изсипваше от златната течност на дебелия врат на Рушветчийски, а той прухтейки се изми хубаво , взе си празните дисаги на рамо и като хвърли кръвнишки поглед на Катето излезна от заведението. Хукна към тоалетната, но не можа да стигне до нея навреме и така окепазен се скри в люляците. Собственичката , друг път не видяла такова нещо, изгледа заспалите домакини, почуди се кой ще плаща масрафа, но след малко се сети, че няма нищо за плащане, даже ще има гювеч и за нея от остатъците. Взе една празна бутилка и започна да прелива течността от вазата в нея. Навън луната бе вплела светлината в клоните на дърветата и като ням свидетел слушаше радиостанцията на полицейската кола ,която непрекъснато повтаряше : ,, Шестица вика петица , обади се” , ,,Шестица вика петица.Обадете се!”, ама тишината пребори и тези звуци и настана нощ.

 

годежари

9 февр.

Избраха го Пеньов Танчо за партиен секретар на селската организация, /поради липса на други кадри/ и като рече да се жени, та да се жени. Висок, сух, с изпъкнало напред шкембенце, пълен въздържател, с нос като камба, които непрекъснато  подсмърква, едвам бе завършил седми клас в селското училище и го взеха войник в трудовите войски. Да ама като не върви, не върви. Уволни се от казармата без занаят, защото бил писар заради потеклото си-демек стари партийци, верни хора. Сега работата му порасна и той реши да се жени за своята съучиничка и приятелка Генева Тана. Те си са знаят отдавна. Тя нисичка възпълна с огромен бюст и  пъпчиво лице, чипава, бе настигната някъде по класовете, учиха заедно и накрая малко поизостана в шести клас, ама таман Танчо се върна от казармата и тя завърши. Дадоха си дума да се вземат и сега  искат да се вземат,  та искат да  се вземат. Татко му Пеньо от мерак и радост  заколи прасето предишния ден. Танчо събра младите си другари  по партия /четири на брой бабанки/ за годежари и кураж и решиха преди да поискат момата да се подготвят и почерпят, че бащата на Гана, бай Геньо, имаше характер на стар харамия /особено ако е пийнал/. Сутринта се започна черпявката в Танчове:- ракия, салата, вина, кълцана луканка, пържоли всичко както си му е реда. Пият вино от бакъра, замезват и правят планове как да маневрират та до поискат момата.Дали с остъп в ляво, или в дясно или пък да действат фронтално. Танчо само слуша, не пие и от време на време похапва, ама нещо не му върви. Годежарите след като излапаха всичко от масата и изпиха незнам си кой бакър с вино поискаха още и още и още. Бай Пеньо, като видя на къде отива работата, замига с очи, изправи се, поиска да каже нещо ама не успя и се отпусна  тихо и безмъвно на дивана, като ударен с цепеница по главата. В този момент жена му, стрина Пеньовица, сякаш усетила намеренията на годежарите, връхлетя в стаята разчорлена, раздърпана и навъсена, носейки главата на прасето, тръшна я на масата и започна да вика и  кълне:

-На ви главата да плюскате, да плюскате,  да  се задавите  дано! Нищо не остана от това прасе. Всичко опукахте, а на наш Танчо една булка не можахте да найдете! Тя крещеше неистово  и поглеждайки ги гневно излезна от стаята. Танчо излезна след нея с бакъра за вино. В този момент в коридорчето избухна нов вулкан от гняв, кълнене и думи които  не би било редно да се напишат тук. Годежарите изкочиха навън  и що да видят:-стрина Пеньовица вдигнала празното буре над главата си, викаше  на Танчо да се махне от пътя и,  ако ли не  щяла да  му прасне бурето в празната глава. След тази солидна заплаха от майка си, той се дръпна и освободи път на стрината, която хвърли празното буре навън през вратата към калдаръма, като герой от опълченците на Шипка. Бурето заподскача по калдъръмения път, като започнаха да изкачат от него металните пръстени и то в края на уличката се разпадна на съставните си части. Чак сега Танчо разбрал тъгата и гнева на майка си, застана кото Наполеон пред битка и каза решително:

-Ще се оженя ма, ще се оженя!

-Ох бре Танчооо, да не ти се врътна главата бре майкааа? Че в наше село има ли  за тебе мома?Та ти си първия в селото!

-Ще се оженя ма, ще се оженя -настояваше на своето Танчо и тропаше с крак по земята .

Годежарите свидетели на тази гледка, клатейки се даваха кураж на Танчо. Един падна, но всички, изпълнени с мъжка солидарност го вдигнаха и олюлявайки се тръгнаха след Танчо, които крачеше решително  към къщата на Гинева Тана. Годежарите хълцаха нещо мислейки, че пеят. Това ядоса младоженеца изчака ги на кръстовището и започна да им се кара.

-По сериозно ва! Отиваме при Танин Гиньо за да искам дъщеря му. Не искам да излагате партията и мене!!! Рече им и се врътна  и тръгна по пътя пръв като войвода пред пияната си дружина.

Хората поглеждаха през притворените двери  и като разбираха за какво става въпрос затваряха бързо вратите. Така без кой знае какви премеждия стигнаха до къщата на младоженката. Танчо  застанал прав  и събрал целия кураж на цялата дружина викна:

-Танооо , а Танооо. Покажи са мааа…ша та искааам.

След това галантно предложение на нашия Ромео  настъпи гробна тишина. Да ама  тя не стресна нашата дружина и Танчо продължаваше настойчиво да подканя  своята възлюбена да излезе. След четвъртото повикване се показа бай Гиньо, леко пийнал , разгърден с касапски поглед. Хвана Танчо под ръка и го въведе в двора. Годежарите се престрашиха и люлеейки се една част от тях влезна в двора , а другите изпопадаха пред врътата. Бай Гиньо поведе Танчо не към къщата, а към дама/място където се гледат животни/. Отвори вратата, показа на Танчо магарето си и каза дълбокомисленно:

-Слушай момък! Ей това магаре ни пие, ни пуши, ама и нищо не прави. Аз такова едно имам в къщата си.  Две не ми трябват. Аз мойта щерка на мъж ще я дам, не на тебе.

Рече това, врътна се и като прескачаше и се спъваше в нападалите на земята годежари се прибра в дома си. Драскащия вятър препусна напред и подгони мълчаливите трънаци, сякаш те бяха виновни за всичко това.

Това бе края на всичките надежди на Танчовея род да го задомят. Така си и остана-стар ерген и партиен секретар, но поради липса на кадри и хора в селото.

как и аз станах милионер

5 февр.

Днес цял ден приключвах финансовата година на моята скромна фирмичка. Много нерви имало в тази дейност. Това фактури, сметки, приходи, разходи и изведнъж хоп- и аз съм станал съм милионер. След като фирмата ми е спечелила чист доход за годината 3600 лв., сиреч по 300 лв. на месец, аз разбрах, че съм направил огромни спестявания. Не  закупих яхтата, която много ми хареса в едно рекламно списание, не купихме и имението, което хареса съпругата ми в същото списание, не закупихме автомобили, самолети, бяла и черна техника, лекарства. Ама само това ли? Спестихме огромни средства от  данъци за тези глезотии, обслужващ персонал, подръжка, скъпи вечери, партита…Лелеее , колко лесно било! Ама защо тогава всички реват, че нямат, че били бедни , та бедни? Ами като харчат много, как ще забогатеят? То туй хляб, сол, лук, че и сирене, олио. Ами вода, ток, пък и телефон. То бива харч  бива,  ама чак  пък толкова не бива.

Казах на жената за какво става дума и тя като мен много се зарадва, че  най после и ние сме станали милионери, извади сухото парче хляб, солта, лучеца, сложихме си по една чаша студена вода и както си хапвахме и пийвахме ни стана едно леко, леко, леко….

ОТ НИКЪДЕ НАДЕЖДА ВЗОРЪТ НЕ ВИДИ

4 февр.

Прокуратурата върна на Изпълнителната агенция „Главна  испекция па труда“ изпратения сигнал за фирми,  които не си изплащат работните заплати на работниците. Нещо повече. Прокуратурата напомни на агенцията ГИТ, че всъщност тя е тази, която  като  компетентен орган  трябва да се произнесе по случая. Това е ярък, показателен пример на некомпетентността на нашата администрация,  която създава непрекъснато „параграф 22“. Ама къде ли са се дянали профсъюзите? Оказа се, че те правели  изчисления за това, колко лева ще са необходими на четиричленно семейство за да преживее месеца  без излишен лукс, ама и без лишения.

Бивш финансов министър  с далавера  бил свил 1.5 милиарда лева /според своя заместник/ и си развява байряка по телевизиите за да ни обяснява колко много сме спечелили от това, вместо да го поканят там където му е мястото. Масларова и тя  горката , вместо да отиде на „заслужен отдих с конфискация“, си разхожда новите обувки  из Япония и то на наша сметка. Завалията министър Нейков пък се заканил на алчните хлебари със съд, като че ли на тях им пука от това.

Съдът оправдал банкери,  които профукаха парите на банка-23 милиона лева, ама се оказа, че и парите ги няма. Те просто се били изпарили.

Омбусманът пък е призван да примирява позициите на спорещи граждани с представители на административните органи и да постига съгласие в общ интерес /ей това ако може някой да ми го обясни простичко/. Оцеляването на 90% на населението на държавата е масов спорт,  ама това не пречи да ни друснат и нова такса водомер,  да ни ръфат бездомни кучета, които се оказа, че имат повече права от хората.

Телефонни измамници вилнеят навсякъде, хепатит по хората, шап по животните, цените скачат с дни, и…в този труден момент се оказа, че лудия грип измества свинския и от никъде надежда взорът не види.

КАКВА СТАНА ТЯ

2 февр.

А пък аз като абсолютен балък взех, че повярвах.То не бяха облитания с въртолети, то не бяха репортажи по телевизиите, то не бяха обещания за спазване на закони и пр. и пр. И каква стана тя? Оказа се , че построените вили  в чашките на язовирите станаха законни. Защо трябваше да се размирисва „акото“?Защо като казаха „А“ не продължиха до „Я“?Какво стана с хотели, вили,цели цигански квартали и т.н.?Така де ,то май да се спазва закона се иска „дупе“,ама май по-лесно е да се взема заплатата. Ако някой от власт имащите ми обясни как става така,че на едно место ,където  е абсолютно забранено да се строи, никнат законни постройки?Май този феномен съществува само в България. Ама хак да ни е! След като повярвахме за кой ли път.