НА ИЗБОРИ

   Управата на  нашата скромна фирма, която вече едва крета в малкото общинско градче взе решение:- за да се спасим трябва да овладеем общината в предстоящите близки общински избори. Всичко е много просто. Печелим изборите, махаме тези, които  работят в момента  в общината и на тяхно място заставаме ние. Хем ще си имаме заплати, хем ще им покажем що е то управление. Така де, то в това скапано градче, кой  е по-добър от нас. Настъпи решителния час на вземане на решения.Целия ни колектив се събра на събрание.То бе председателствано от  Нонева Мата, късо подстригана, с голям нос, черни очи, квадратна и мургава, която е и управител и собственик на фирмата. Събранието започна стегнато, по войнишки, с нужната дисциплина и ред. Управителката каза няколко встъпителни думи:

-Тука сме се събрале да определим нашите кандитате за кмет и за съветнице. Искам да кажа, че ние ша спечелим изборите на сто процента. Първо-за кандитат за кмет, кандидата е само един и това съм язи. Друг никой не мисли нали! Пък като гледам и против няма. Сега по втората точка за съветниците да ви кажа, че ази оглавявам листата. След мен ще е Марина Васа. Нея я предлагаме оти тя е стар кандидат  за съветник и на всите избори до сега се е кандитатирала.  Къде от БСП, къде от СДС, къде от НДСВ, а сега пък ще е от фирмата.Това е човек с голям опит в изборите. Демек, това е най-опитния ни кадър. След това ще бъде Тильова Колка оти тя е приятелка на сегашния кмет и на сите от администрацията на общината, оти до одеве бе от тяхната партия, ама веке не е. Туй да си го знаем само ние. Та тя ша ни казва що става при управляващите. Зад нея ша е Керин Митьо оти той много ма слуша, синът му пък ша е зад него оти е много учило дятето. Зад него ша е Тонева Гица, за да фанем  сите цигане от махалата, че те я много уважават. Ша сложим и един два даскала за парлама и за фасон оти иначе не бюва.

-Ама како Мато, ами аз? -обади се свития в задната редица юрист консулт на фирмата.

-Е, ама разбирасе, че и тебе ша та сложим, че то без тебе сме за никъде. Нъл като направим бакиите, някои трабва да на опрая. Ааа, да не забраим Вичев Каньо да сложим. Така де, да имаме още един бизнесмен та да има кой да плата масрафа. Е те това е.  Друго няма какво да казвам, освен това, че от този момент нататък, двам ни специалисти – Гугата и Куката, дето и без това нищо не праят по цял ден, сядат пред компютрите и започват да клепат сите други кандидати и да хвалят мен и нашите. Ама анонимната. Ние печелим от първия раз , вие знаете защо. А сега закривам събранието и марш на работа. И да не съм чула ни гък ,ни мък, оти който рече нещо без да съм одобрила отива си от фирмата и от бъдещия пост.

 Всички си тръгнаха тихо и кротко с надежда и упование   за по-добро бъдеще и лично щастие след скорошните избори. Само кака Пена чистачката, малко обидена, че не я споменаха като кандидат за съветник попита колебливо:

-Ама, госпожа Мато, ами ако не спечелим?

-Пенооо,Пено, много си проста ша знаиш.Разбира се, че няма да спечелим. Че то за тия нашие,кой ша гласува ма? Важното е аз да стана съветник та да си докарвам  по някой лев, па другото е паратика работа.

-Хубау де, ама ако пък рече да стане таа работа?-попита пак чистачката.

-Ами, ако стане сядам на стола и командвам. Те от сегашната администрация са пекани, знаят си работата и ша работят, къде ша идат.А пък на наще ша измислим някой друг щат. Така са праи екип Пенооо, така са работи за благото на народа, ама кой да ти го признае.

Мата излезна от стаята като затръшна силно вратата.Толкова силно,че чак прозорците потреперяха и изплашиха малките шпиончета-синигерите накацали по клоните на дървото до прозореца.Те разбрали за какво става въпрос  се стрелнаха бързо към другите дървета, за да започнат да клюкарят с недочулите  за новите кондидатури.

А градчето, като зажужа, като загърмя…. Който и да се появи в публичното пространство бе оплюван, ама оплюван от двамата анонимни серсеми и малоумници. Колкото повече унищожаваха доброто име на човека, толкова повече се настървяваха, като накрая глупоста им толкова екскалира, че забравиха, че са хора, а се самоопределиха на тигри, но всъщност си бяха едни обикновенни плужаци.

УЧИТЕЛЯТ

Това е човек с велико  търпение, справедливост и далновидност.Неговото внимание към околните е пословично.Той е призван да „създаде и ръководи” най- важното нещо в една държава-бъдещето.Той трябва да е носител на възвишени идеали и образи  и да вдъхва респект с достойното си поведение. От този, който се заема с призванието учител се очаква да е усвоил и да притежава способността да общува, да се поставя на мястото на детето, да се стреми да види нещата от живота през неговите очи, да търси общият език , да се преодолява разликата между поколенията.   Учителят преподава най-ценното от човешкият опит, той е връзката между вчерашния и утрешния ден и за да не изгуби контрола на бъдещото поколение, не бива да изпуска нито за миг нишката на ,, днес”. Днешният учител трябва е позитивен, да умее да създава усещането за общност и съвместно придвижване напред, като се опира на уникалната индивидуалност, без да губи съдържателната страна на образованието, бори се с все още тромавото и нуждаещо от реформи българско училище. Учителят не трябва да използва/да употребява/децата за създаване на своя личен имидж сред обществото. Той трябва да остане незабележимата пчеличка давайки  всичко от себе си на децата. Имайки предвид естествената склонност на детето да иска да знае и да научава нови неща,  че основата на всеки човешки опит е  любопитството, което го кара да ходи на училище, учителят трябва да  знае какво иска, как да го постигне, за да не изгражда зависимости , а да дава възможност на всяко дете  да  показва своите  мисли и чувства, да се отваря неговият хоризонт. Тогава човешкият опит няма да бъде вече сухият материал, събран в учебните помагала , чието послание често не достига до децата, а любимо занимание, което  им  дава възможности  да възприемат всичко това, като нещо , което има много общо с личният им опит , да се учат и правят нещата по уникалния за тях начин. Диалога с учителя  задоволява ли актуалната детска потребност от самостоятелно действие, влияе ли на детското развитие и учене, стимулира ли активността на детето да експерементира, да опознава себе си и света, който го заобикаля,  води ли детето към по – висши етапи на развитие?  В процеса на търсене добрият учител  трябва да поощрява нестандартните решения, като внушава на подрастващите , че няма нищо опасно  и страшно от грешките, които  са естествен спътник на всяка човешка дейност, учи ги да се вглеждат по- внимателно в себе си  и в това, че те могат да бъдат източник на желание и енергия  за да се осъществи повторно дадената дейност, като се постигнат по-добри резултати.         Отношението на учителя към науката, към изкуството, към живота , неговата любов към откривателство , креативността му,  всичко това може да се предаде на децата в училище, да им се даде възможност, когато пожелаят да се връщат към това, което са правили отново и отново . Учителят е този, който може да постави началото на траен интерес и любопитство към училище, да преведе, опази, развие, изгради и съхрани детето, да го научи да изразява позитивното си мислене и поведение, с което да променя себе си и света, който го заобикаля, да открива и разработва бързо и лесно  своите необикновени идеи,  да ги синтезира в нови, да взема своите  решения.  Осигурявайки своята емоционална подкрепа и обич, като поощрява успехите  и подпомага навлизането в света,  учителят дава най-доброто бъдеще на децата само тогава , когато научава детето да отвори сетивата си  към заобикалящия го свят и го провокира  да си зададе въпросите : ,, Какво е това ? За какво е това ? Кой е направил това ? Откъде е това ?/кой, кога, къде, какво, как, с кого, колко и т.н./  “  …..  Как да се учи, изпитание или радост ,  въпроси  безкрай , които не оставят детето на мира , карат го да открива кое е добро и кое е зло, помагат му да намери верният ориентир, подпомагат общуването му с хората , улесняват разбирателството , градят толерантност, решават проблеми , които ги интересуват , а не атмосфера , в която решенията се взимат отгоре надолу и единственият избор е да се повтори предписаното учебно съдържание. А накъде ни води днешното училище – често пъти не където трябва, защото не помага  на децата да разберат света, не постига  разбиране, а води към път , където се складира информация. Затова не бива да се учудваме, че децата често се оплакват, че в училище им е скучно и няма какво да правят. А откриването на необикновеното, странното и интересното в живота, който живеем, умението да се учудваме и радваме, да оценяваме далеч не съвпадат с това ,  на което учат децата в училище. Пишейки тези редове искам да споделя, че държавата и обществото дължат много на учителя, защото бъдещето в голяма степен зависи от неговото  духовно, физическо и общественно развитие, защото той трябва да бъде учител не само в училище, но и в обществото. А дали го има? Сигурен съм, че го има. И да му  благодарим, че го има! Желая здраве и живот!Честит Празник!

Велико време

   Не знам дали знаете, ама да ви кажа.Преди два три дни цигани разрушиха пехотната, танковата и артилерийската вишки на 22-ри мотострелкови полк.Тези огромни съоръжения, строени с много средства,труд,време и пр. бяха рязрушени от циганите само за 2-3 дни без техника, взрив и други такива, само с подръчни средства и голи ръце. Не само, че ги разрушиха, но и ги окрадоха,като продадоха желязото от железобетона, а тухлите и всичко друго си го занесоха в махалата. Велики са нали? Великите хора създават и великата епоха. Ето ги незнайни, нагли, без славата на „героите на социалистическия труд“, тези цигани вършат чудеса в нашата държава. Ама и тя, държавата де, дето си има  закони, управници, структури, които следят за спазването и прилагането  на законите, взела че сложила за пазач на своята собственост/демек на вишките/ един слабичък, нисък,недочуващ и слабовиждащ 86 годишен дядо-дядо Мицо Шашмата/мръсната уста и пр./ с една тояга и 8О лв. на месец, ама от година и половина не му ги е дала, но той човечеца си стои на поста  и дори не се прибира в дома си  първо, защото няма кой да го смени и второ, защото пречи вече на близките си. И ето го този опърпан старец, който и сам не осъзнава каква голяма роля играе в спектакъла наречен „Ограбване на държавната собственост“, си стои скромно  на поста си , не безпокои никого и никой до скоро не го безпокои. Ама ха де! Като не върви , не върви. Объркаха се работите. Та след като се разчу, че циганите  бастардисали вишките се наложи младия следовател  Незнайков да извърши оглед, да събере малко информация. Отиде следователчето на местопрестъплението, правиха оглед, снимаха и най-накрая отиде при стоящия настрани, подпрян на тоягата си  дядо Мицо. Между двамата се проведе горе- долу средния разговор:

-Ти ли си пазача тука, дядо?

-А?

-Ти ли си пазача тукаа?

-Ааа! Га че съм я.

-Ами какво стана тука дядо? Къде се вишките?

-Ко кайш?

-Къде са сградите,сградите къде са? Къде е това дето го пазиш бе, дъртак?

-Ааа! Тия къщи дет ги пазех ли питаш де са?

-Да за тях питам, къде са?

-Ам чи къде са? Те сичките знаят къде са , само ти ни знаиш.Хама хааа. Немой са майтапи с мене ба, момче!

-Не се майтапя дядооо, не се майтапя.Къде са вишките, които ти пазеше?

-Ам чи събореха ги и ги откраднаха циганите.

-Как така бе , дядо? Как стана това? Можеш ли да ми разкажеш?-попита обнадежден следователя.

-Ам чи мога ба, момче. Нъл затова ми плащат- отвърна героично Шашмата и като пое въздух започна да разказва своето премеждие. – Ами седя си на поста  и гледам идат много циганиии да им еба майката. Да гледам  ебах му майката. Викам си – абе майка му да еба ша става нящо, ама ебалсъм му майката. Га по едно врямя  охооо , ебах таа майка. Абе майка му да еба я на пост ли съм? И га изкрещях -Ебах ваща майка ебах, а те  га тръгнаха къде мене лелее , да му еба майката.Па я си викам: Ебал съм му майката  ! – и отидох е те там настрани. И да гледам: Яяябаах таа мамаа и  за два три деня  на сичко му ебаха мамата.

-Ами дядо трябва да дойдеш до полицията, за да те разпитам като свидетел!

-Ко кайш?

-Да дойдеш с мен викам!

-Аба момче, къде да дойда? Нъл съм на пос ба?Кой ша ма освободи?

-Аз те освобождавам дядо аз.-Викаше нервно в ухото но Шашмата следователя.

-Ааа , момче. Колкото и да си голям началник ти не мойш ма освободи от поста. Да дойде моя началник , той е хем и разводач, хем и да ми плати парите дето съм си изкарал с честен труд,па тогава ша дойда при тебе  в полицията.До тогава  я с ей тая тояга ще съм на пост.Заинати се стареца и хвана здраво тоягата си, като зае геройска поза.-Слушай ба, момче да та почерпя една бира ба? Те циганите ми оставиха тука някоя друга.

 Старецът набързо отвори една бира и започна жадно да отпива от шишето. Останалите гледаха  изненадани от случващото се.Гърбавия ветрец потупваше листата на тревата поникнала на срелбището на славния 22ри мотострелкови полк и тя леко започна да прикляка и да се изправя, сякаш започваше оня особен люшкащ се парад послучай празника на армията-Гергьовден.