Май се случи нещо

Отново „сиво“ежеднивие. Лек автомобил движещ се с висока скорост не спира на подаден от полицията сигнал. След кратко преследване полицаите залавят бегълците, които се оказват криминалнопроявени с извършени множество криминални престъпления, срещу които се водят много дела. Даже единия има условна присъда, ама каво от това. Естествено  на полицията и е много трудно да установи  чия собственост е автомобила. И май пак нищо.

Откраднаха автобус на столичен автотранспорт. Извършителя е задържан и пак май нищо.

Ученик отново откраднал автобус. Заловен е и най-покорно си признал,че краде автобуси защото желае да стане автобусен шофьор и май пак нищо.

Хванати са криминалнопроявени и осъждани  при кражба на пари от банкомати и май пак нищо.

Полицаи и вовенен крадат автомобил от министерство. Разкрити са и пак май нищо.

Съдът постановява седем дена арест на криминалнопроявено лице стреляло газов картечен пистолет пред фитнесзала,а брат му,също криминалнопроявен, пък е застрелян от бивш полицай след  станал скандал предизвикан от убития и тримата му приятели. Убийството е извършено в „състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета“. Ааа тука май  се случи нещо.

 

 

 

КАТО НЕ ВЪРВИ НЕ ВЪРВИ

За днес си бях взел един ден отпуск, за да мога да си свърша някоя неотложна работа /сметки, ток,  вода, нова лична карта и др./. Сутринта се успах, защото часовника не звъня и не ме събуди навреме. Станах, набързо свърших с таолета си, облякох се и отидох в гаража. Седнах зад волана на автомобила си, но той неще да запали та неще. А вън вали като из ведро. Помолих му се малко и ооо чудо – успя двигателя  замърка и потеглих. Реших да отида до някой банкомат  да изтегля някой лев. Спрях, притичах бързо под дъжда до банкомата, сложих си картата ама на грънци.  Автомата се заинати и не пуща, та непуща левчета. Нямал съм наличност. Хайде дее, та нали преди няколко дена ми приведоха заплатата и знам колко имам в сметката си. Добре, че банкомата е пред банката ми, та влезнах вътре за оправя нещата. Оказа  се, че наистина някой с подправена карта е теглил пари от моите спестявания. Пуснах си молбата и бегом по другите задачи. Да ама не както казва бай Петко Бучаров. Когато излезнах навън видях, че автомобила ми го няма. Хукнах към паркинга  където  съхраняват взетите от паяка автомобили, но един колега , шьофор , така мина през една локва на пътя, че целият ми нов кустюм стана на …Ядосан стигнах някак си до паркинга. И там какво да видя? Моята кола е там ама помляна, та помляна. Попитах какво е станало с автомобила ми? Отговорът бе, че при разтоварването са я изпуснали. Повиках КАТ и застрахователя. Оказ се, че катаджията не може да ми даде протокол поради неясни причини,а застрахователя, отказва да ми даде и лев защото причините  за събитието не са изяснени. Ако се изясни случая да им се обадя. Направиха ми акт за неправилно спрян автомобил, като същевременно се оказа, че и личната ми карта е с изтекъл срок та хоп още един акт за изтекъл срок на документ за самоличност. Нищо не ми помогна. Молих се, карах се, пак се помолих, ама  не става. Хукнах към РПУ-то, но пътем реших да си взема някаква закуска от павилиона. Оказа се, че в нея имало нещо твърдо и …ми отидоха два зъба. От там пресичайки улицата на пешеходна пътека, при зелен сигнал бях блъснат от лек автомобил, който май ми счупи дясната ръка. Бях облагороден по всички правила на риторичното изкуство от шофьора на автомобила, но КАТ така и не дойде и всички се разотидоха. Някак си стигнах до болницата. Там изчаках търпеливо реда си и след направена снимка се установи, че дясната ми ръка е счупена, но немогат да ми я гипсират защото материалът свършил, а и аз съм нямал здравна осигуровка/вече ми бе писнало всичко и не исках да споря за осигуровката/.Ако почакам, ще ми сложат временно шина. Реших да изчакам. След около половин час ме извикаха и ми сложиха шина на лявата ръка, въпреки  моите протести, че ми е счупена дясната ръка. Така ами като не съм завършил медицина откъде ще знам коя ръка ме боли. Може пък аз да бъркам нещо. Тези хора снимка гледат, учили са. Но нейсе. Платих си като поп и продължих към РПУ-то. Застанах на опашката и след известно време ми дойде редът. Когато си подадох документите, се оказа, че аз не съществувам. Нямал съм акт за раждане и не могат да ми издадат нов документ за самоличност. Как са издали стария въобще не знам? Не ми издържаха нервите и се развиках, но веднага пристигнаха патрули и ме изведоха от РПУ-то. От там отидох веднага в общината. Оказа се, че наистина навремето някой забравил да ме впише в регистрите. Сега трябвало да се мине през съд. Дълго се мъчих да убедя чиновниците, че аз съществувам и съм сеществувал до сега, ама не би. Те си оставаха непреклонни, че аз не съществувам. Излезнах от общината и се запътих за съда. Минавайки покрай един ресторант ми дойде гениална идея. Бях много гладен , ядосан , унизен,  умърсен ….Влезнах в ресторанта и си поръчах обяд. След като се наобядвах, станах и реших да изляза. Сервитьорът ме спря и поиска да си платя обяда. Ама аз вече бях решил да заиграя на хорото на което ме закопчаха и казах съвсем невъзмутимо, че аз не съшествувам. Севитьорчето онемя, вдигна си телефончето и след малко дойдоха полицаите. Те също ме приканиха да си платя сметката, ама аз им казах, че не съществувам. Тогава те така ме хванаха и тикнаха в патрулката, че свят ми се зави /Въпреки превързаната ми лява ръка и счупена дясна/. Аз започнах да крещя от болка, но това бе сметнато като глезотия и докато се опомня бях заведен при психиятър. Набързо му съобщиха за случая, бях изслушан лично от него, но заключението му бе, че щом нямам документ за самоличност, той не може да предприеме нищо по въпроса, но ако съда се произнесе…Грабнаха ме  и право в съда. Там ме видя моя съсед, с когото си пием ракията. Той бе районен съдия и след като разбра за моето тегло се усмихна и каза, че ей сега ще оправим работата, само дето трябва да намеря двама свидетели, които да заяват пред него, че аз  съм се родил и съществувам. Намереха се набързо  двама мои съседи, които заявиха  пред съда,че съм се родил и съществувам. Съда се произнесе и ооо чудо. Аз вече съществувах.  Да ама полицаите и психиатъра решиха, че моето място е психодиспансера. Добре че съседа ми сложи нещата по местата си и се произнесе, че съм вменяем и нямам нужда от лечение. Олекна ми. Тръгвайки си от съда поканих съседите си у нас да пийнем по едно послучай великия момент от моето съществуване/защото взе да се заздрачава/. Обадих се на съпругата ми да приготви нещо за мезе, но тя така ме нахока, че свят ми се зави. Докато  аз некадърника, е трябвало да доказвам, че  съществувам, минали от енергото и водното и спряли тока и водата, защото днес бил последния срок за плащане на сметките. Сега се чудя какво да правя. Дали да се прибирам в дома си,  или да им ….

Разсъждения за администрацията

Днес с приятел обиколих няколко офиса на държавни учреждения. Оказа се, че навсякъде чиновниците се държаха по един и същ начин. Надменно, просташки, грубо, некомпетентно…Като чели тези хора са поставени не да помагат на гражданите,  да ги тормозят и объркват. Мисля, че народите правилно са намерили изход от това положение-ИЗБОРИ. При всеки избор, ако населението е доволно от администрицията си я оставя на работа, но ако не е доволно избира нов управленец с нов екип.А то до сега какво е ? „Избираме“ да кажем кмет или министри и мин.председател,/чрез народните избаници/,а администрацията си е една и съща.Разковничето на избора е работата на администрацията,а не само работата и далаверите на управленеца. акво означава нов кмет със стара администрация  или нов министър председател със стара администрация.Със стари….легла нов бърдак не става./да ме прощавате, че сравнявам държавата с бърдак ама…/. Стига с тези химери за незаменими и обучени администратори. Те ни докараха до това положеДнес всички  клиенти НЕГУДУВАХА. Защо ли? Нека поне четири години всички държавни, областни и общинси чиновници бъдат клиенти на същите гишета, където са работили преди. Смятам,че ще има ефект.

За законите…

Всеки ден Народното събрание  на Република България приема, променя и скалъпя нови и не толкова нови  закони. Не знам как е по света, но мисля, че нашата държава е на едно от първите места по количество влезнали в сила, действащи закони. Да законите са стотици и едва ли има някои в България , който да знае точния им брой, камо ли пък да бъдт спазвани от гражданите на тази държава. Те са така направени, че в някои случаи взаимно се отричат, а когато се приложат и техните наредби, правилиници, общински наредби и разпоредби се образува омагьосания кръг, параграф 22, в които  изглежда се ориентират само определени прависти. Как в тази джунгла да са оправя обикновенния гражданин?

Помислих си, че щом при това информационно обслужване и грамотността на населението в наше време ние не можем да се справим, си зададох въпроса:-Как са се справяли нашите бащи и деди преди 09.09.1944г.? Зарових глава в старите държавни вестници  и видях кратки, ясни , разбираеми от всеки грамотен човек закони. Ето няколко от тях:

Закон за задължително носене на местни дрехи и обуща

Държавен весник бр.58 от 19 март 1897г.

Чл.1. Всички държавни, ообщински и окръжни чиновници и служащи, които получават заплати, както и народните представители, са длъжни да носят във време на изпълнение длъжностите си облекло и обуща местно произведение.

Чл.2. Чиновниците и служащите, които не се съобразяват с постановлението на горния член, ще бъдат наказвани с глоба от 10 до 60 лева. Размерът на глобата ще се определя от надлежните началници на учрежденията, които ще следят за изпълнението на настоящия закон.

Чл.3. Министерството на народното просвещение ще изучи въпроса за носение на униформа от учениците при гимназиите и класните училища, и ако то предпише употребление на такова еднообразно облекло, то ще бъде от местни материали.

Чл.4. Всеки фабрикант или продавач на дрехи, който по силата на този закон продава чужди материи за облекло и обуща вместо местни, наказва се с глоба от 100 до 1000лева и със затвор от 1 до 6 месеца.

Вижда се ясно и просто за какво става въпрос, кой носи, кой наказва, кого наказват и пр. Някои ще каже-да ама става въпрос за дрехи. Веднага ще му  изкарам аргумент:

Закон за преследване незаконно обогатените чиновници

Държавен весник, бр.13 от 18 януари 1895г.

Чл.1.Всики чиновник и служащ, държавен или общински, върху когото има подозрение, е длъжен, ако му се поиска от надлежната власт, да оправдае обогатяването си, като представи точна сметка с подробно посочване източниците на туй обогатяване.

Чл.2. Началствата на всеки чиновник или служащ е компетентната власт, която служебно изисква писмено да и се представи сметка.

Срок за туй представяне се дава двунеделен от съобщението. Ако има уважителни причини, срокът се уголемява от респективната власт, но той не може да бъде по голям от три месеци.

Забележка.Чиновникът или служителят, които се откаже от това време да представи сметката си, се супсендират службата си ако още служи.

Чл.3. След представяне на сметката, административната власт разгледва я по реда на надзора и дисциплината и само ако открие някое престъпно деяние препраща делото с всичките му книжа до надлежното прокурорство за преследване и наказание виновния според общия наказателен закон.

Чл.4. За отказване да се представи сметка съгласно чл.3, виновните се наказват с глоба от 1500 до 15000 лева, независимо от наказанието  за престъпното обогатяване.

Чл.5. Всички суми и имоти на незаконно обогатения чиновник или служащ се задържат и присъждат в полза на държавното съкровище.

Чл.6. Имотите прехвърлени от незаконно обогатения чиновник върху кое и да е било трето лице, се отнемат общо основание, като се докаже, че те са били прехвърлени така с цел укриване.

Преходен член. Настоящия закон има сила и за ония чиновници и служащи, които са престанали от служба преди издаването му.

Виждате приятели за какво става въпрос и как са градили държавата нашите деди.

За вересиите,хитрите търговци и още нещо.

В предаването „Тази сутрин“  по БТВ пак имаше репортаж за „закъсал търговец“, давал на верисия продукти от кооперативния магазин. Оказа се, че това е втори продавач на този магазин, който раздавал на верисия продукти на населението, естествено с разрешението на председателя на кооперацията, но  на накрая пак плащали търговците ,защото те в края на краищата са  материално отговорните лица/мол/. Замислих се: Абе джанъм, как така става? Защо тези хора, стремейки се да правят „добро“ на хората, накрая те обират калая? Позаинтересовах се малко, разговарях с търговци, дори наблюдавах как бабите си продават консервите по пазарите и най- после разбрах за какво става така.

Бабите на пазара, раздават  на мургавите  си клиенти буркани пълни с кисело зеле, домати, трушии и други хранителни продукти от „първа необходимост“, за да не умрат мургавите им клиенти от глад.  Да ,ама след няколко дни подават оплакване до кварталния полицай, че мургавите им клиенти вземали на вересии хранителни продукти и не си плащали „закупената“ от тях стока. Естествено кварталния полицай използвайки авторитета и служебното си положение, успява в някои случаи да обезвъзмезди до някъде някои от бабите, но те продължават да дават бурканите си и да записват колко  и от кого имат да вземат, с надеждата, че ще си получат някога парите. Попитах ги защо правят така, а те ми отговориха с хитра усмивка:

-Ами бурканите и без това ще се развалят, та за да не ги хвърлим  им ги даваме. Така ние хем помагаме на гладните цигани, хем те щат не щат ще ни ги платят някога когато имат пари.

-Добре де , ама защо тогава се оплаквате на полицаите?

-Ами защото чедо, няма как иначе да си приберем парите.

Веднага,чатнах,че схемата е същата сигурно и при магазинерите /те сигурно са на процент от оборота/. Знам, че ние българите сме андрешковци и все гледаме да прецакаме някого, щом сме измислили този начин на търговия, но в края на краищата все някой ще прецака и нас. Няма друг начин, щом си се хванал на това хоро.

То и в политиката е май така. Ние все даваме кредит на доверие, даваме, ама май все ние сме прецаканите накрая. И пак даваме на верисия/демек кредит/доверие с надежда, ама… нали не е луд този който изял баницата.

По повод написаното в „Един завет“

По повод на написаното  в разказчето „Един завет“ днес сутринта, ме заговори местен бизнесмен, син на един от тeзи, които изкочиха от нищото и взеха властта на 09.09.44г. Отначало се нахвърли срещу мен и каза, че тези писания са глупост и нямат никаква историческа, емоционална и каквато и да е друга стойност. След това ми разви теорията си, че човек който няма сериозен бизнес е никой, а сериозен бизнес се прави от хора с връзки и пари,  хора доказали се в обществото. Ето защо той оправдавал постъпката на баща си, че вместо да отиде на фронта е зазвемал власта от кулаците и буржоата. Но не каза и дума за това, как след като баща му е „взел власта“е забогатял за кратко време, как той се оказваше винаги с привилегии при всяка власт от рождението си до сега, как трупа пари, а не плаща на работниците си, как след 10.11.89г. изведнъж стана милионер? На въпроса ми , не заслужават ли работниците му уважението  поне да  си получат изработеното от тях, той отвърна: „Тази пасмина трябва да ми е благодарна, че ги взех на работа, че им обърнах внимание. Те трябва да ми плащат , ако не за друго, то поне за това, че  им позволих да ме познават“. А завета на дедите ни, аз не съм го бил разбрал правилно. Той  изпълнявал завета, а не тези които били измряли по фронтовете, защото от тях  вече нямало сметка.

Онемях! Пред мен  не стоеше човек. Пред мен бе застанало „недостижимо високо същество“, което от висотата на своето възпитание и манталитет, охарактеризираше  една голама част от каста на  обществото ни. Тогава ми светна какво пише за основателите на държавата ни Херодот: за славяните-„те живеят в безвластие и взаимно се ненавиждат“, за прабългарите“-те са …потайни, притворни и неверни. Обладани от алчност за пари. Те пренебрегват клетвата, н е спазват договори,“ за траките-„Те продават децата си в робство“.

Дали едно общество, което е загубило своите духовни и морални ценностни системи може да изгради държава в която да се живее добре и спокойно? Аз вече започнах да не вярвам. И за да не обидя някой които четейки  тези редове се припознае с бизнесмена ще кажа, че всяка прилика с този „герой“ е случайна.

ЕДИН ЗАВЕТ

Бе хладен есенен ден, ден които никога няма да забравя. В малкото горнизонно градче вече месеци нищо  интересно не се случваше. Чаршията бе притихнала и само привечер се оживяваше за около  два часа от жителите на градчето излезли на разходка и задявка по главната.

Всяка сряда, през деня, чаршията оживяваше. Тогава караха/водеха/ войниците от полка на баня/ в градската баня/ , поротно. Естественно  точно в този ден офицерите на длъжност от командир на рота  и нагоре, в едно със семействата си винаги си намираха работа из чаршията и то на главната улица по която се движеха войниците. Каточели ей така, случайно, техните войници минаваха покрай тях, набиха крак и отдаваха церемониалната почест. Командирите им заставаха пред семейството си и уж малко пренебрежително, но с войнска стойка отвръщаха на приветствията им. В края на блока на ротата двама от най-ниските войници носеха огромен кош в които се намираше бельото на войниците. През цялото време, отивайки и връщайки се от баня, войниците пееха разни маршове.

В този ден аз бях отишъл в работилницата където работеше баща ми/той бе фронтовак с четири кръста за храброст /. Ръцете му бяхя груби и силни от всекидневната борба с желязото, което ковеше, но и него бе победил, защото можеше да извая от него всичко.Бяхме излезнали пред работилницата и точно в този момент в далечината една рота, връщаща се от баня,  отдаваше почести на своя командир. Миг след това войниците запяха марша „Един завет“ на три гласа:

Един завет оставили са нам дедите-

велик завет,написан с кървав меч:

-„Деца,на родний край пазете си земите

от подъл враг,кат зеницата на очите

бранете ги от близо и далеч!…“

 

И тоз завет на миналото грял е в дните

кат дивен фар,и вожд той бил е драг

на всички тез,кои загинаха в борбите

за род,за родна чест,презрели суетите

на грешний свят,презрели бащин праг.

 

И не ли той под родно знаме днес войските

сбира пак? И не ли тоз свещен

завет на всички тям сгрява им душите

и вика ги в борба неравна със вразите

без жал да мрат за бащин край рожден?

Като че ли ток премина през баща ми. Хвана ме за ръка, опъна се като струна и  леко започна да потрепва. Аз го погледнах и изтръпнах.Той плачеше. Изражението на лицето му бе неописуемо строго, а погледът му вперен някъде в безкрая. Успя да продума „Не спазихме завета на дедите ни. Отидохме на фронта в Унгария, избиха много наши другари. Когато се върнахме, мижитурки и хора без достойнство, чест ,морал, знания и опит, хора изкочили от никъде и нищото, хора чийто символ верую бе насилието и лъжата бяха взели власта в България. Провалихме нашето и вашето бъдеще.“

Чак сега разбрах,защо баща ми плачеше, но опънат като струна отдаваше  почит на войниците, които пепеха и маршируваха с извърнати  към нас глави, като че ли го поздравяваха. Да баща ми по този начин отдаваше почит на миналото, на загиналите си другари войници, на нещо на което аз не можех да разбера тогава. А тези войници, връщащи се от банята , с големия кош с мръсното бельо, като чели разбраха този момент и те го поздравиха по своемо. Тогава разбрах, че той е бил велик войник на фронта и смачкан, но с достойнство човек в цивилния живот.

Стиснах ръката му силно и изведнъж осъзнах, колко високо се бе извисил  на пиедистала на морала и честа.Стояхме на тротоара, воиниците ни отминаха  и пеейки маршируваха към поделението. Полъхна празен, волен ветрец , подгони жълтите листа и донесе от някъде раздърпана мъгла и ситен скитащ дъждец.А войниците пееха ли пееха.

И сега, аз се питам спазихме ли ний завета на дедите?

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЯТЕЛ

Имам си доста приятели, но единият от тях е полицай. Понакога се срещаме на чашка и си споделяме мнения по разни въпроси. Естествено,  че след такива срещи закъснявам и прибирайки се в дома си бивам подлаган на кръстосан разпит от моята съпруга. След няколкочасови изнурителни разпити,в ранни зори,съпругата ми обезсилена от моето героично държание по време на разпита,  си задава винаги едни и същи въпроси:А бе какъв е този полицай? Какво представлява? Светец ли е или говедо, конте или дрипльо? Страхливец или грубиян, връзкар или дръвник, инспектор или идиот? И тъй като аз не знаех  какъв отговор да дам,  реших да поровя из интернет. Открих отговор, които може да задоволи любопитството на моята съпруга и си го препечатах. Какво всъщност е полицая и можем ли без него?

“ Той познава греха, но не е грешник. От всички хора полицаят е най-настойчиво търсеният, но и най-нежеланият. Съчетание на светец и грешник, демон и божество.

Той е странно безименно създание, към което се обръщат с думите „господин инспекторе“, а зад гърба му с презрителното „идиот“. Той е длъжен да действа така дипломатично, че след като уреди даден спор, сяка от страните да повярва, че е било зачетено правото му.

Полицаят е длъжен да постановява мигновени решения, за които на един съдия са нужни месеци или дори години. Ако е вежлив, е хапльо, ако не е – е говедо.Ако е стегнат изискано е конте, ако на якето си има едно скъсано копче е дрипльо. Ако взема бързи решения, е непредпазлив, ако облисля решенията дълго- е ленив. Длъжен е пръв да се яви на местопрестъплението или местопроизшествието и да даде безпогрешно заключение. Трябва да умее да прави изкуственно дишане, да спира кръвоизливи, да изражда деца, да поставя шини и да се убеди, че на пострадалия не му липсва нищо. Длъжен е да се справи с двама мъже, които често са по-едри от него и при това са на половината на възраста му, без да скъса униформата си и при това без да прояви бруталност. Когато някой посегне да го удари и не се защити, е  страхливец. Когато отвърне на удара с удар ,е грубиян. Оперативният работник трябва да знае всичко и да не казва нищо. Длъжен е да познава греха, но няма право да участва в него. Трябва да е в състояние  с помоща на един косъм да опише престъплението, оръдието на престъплението, извършителя на престъплението и незабавно да открие къде се намира извършителят. Ако залови извършителя-усмихнало му се е щастието, ако не го залови-той е чисто и просто глупак.

Полицейският  служител съставя докладни и пише протоколи,докато го заболят очите,за да приготви съдебно производство срещу престъпник, когото пускат веднага на свобода. Той трябва да е едновременно министър, социален работник, дипломат, грубиян и джентълмен. Когато напрадва в службата, означава че е връзкар, а когато не напредва-значи е дръвник. Но във всички случаи той трябва да бъде гений, та с чиновническата си заплата да храни своето семейство.“

Згънах листа, койтопрепечатах от интернет и така въоръжен с нови знания за полицията аз ще отида при моя преятел за да се почерпим по случай празника на полицията, а след това, когато се прибера, ще мога да задоволя любопитството на моята сърдита съпруга.

Бележита дата

На 09.01.2011г. се навършват 131г. от завръщането на каноничния предстоятел на българската църковна организация-Екзарх Йосиф в Цариград.

На 01.06.1878г. руснаците нанасят последния смъртоносен удар срещу църковната ни автономия и националното ни единство, изгонвайки екзарха от Цариград. По този начин екзархията се лишава от легитимната основа на своето съществуване-султанския ферман, чрез които екзарха се определя за църковно-народен водач/милет баши/ на българската народност/булгар милет/ в Османската империя. Това е смисълът и целта на българското възраждане.

Ето защо завръщането на Екзарх Йосиф І в Цариград е второто раждане на екзархията. То свързва миналото с бъдещето, защото превръща историческия опит на българското национално възраждане в програма на Македоно-Одринското движение,за да рухнат всички тези стремежи , усилия, и надежди на един народ със злощастния епилог на 16.06.1913г.  След шест месеца на 26.11.1913г. екзарха окончателно напуща Цариград оставяйки българското национално дело в Тракия и Македония в развалини и разруха.

МАСАТА

Често виждах  Ралю  седнал на стола край разкошно и обилно подредената маса, около която бяха насядали съпругата му, децата, зетьовете и внучетата му, а майка му в унес дремеше. Бе видимо доволен  с леко приповдигнато настроение от няколкото глътки ароматна ракия, на която сам бе майстора, леко се усмихваше под мустак,а мисълта му често витаеше в миналото, към неговото детство.

Откакто се помнеше винаги бе мечтал.Щастливо дете, като  всички деца, които растяха и играеха на воля и безспир  на прашната  улица. Бяха равни в бедноста си и това не даваше поводи за завист и злоба. Растеше здрав и силен, защото търсеше насладата във всичко до което се докосваше , красота и разум във всичко онова, което го заобикаляше.Такива бяха и неговите приятели с които играеше  и растяха заедно.Освободени от ония дребни недостатъци и слабости, които биха парализирали детската  сила и изсмукали тяхната енергия. Интересуваха се от всичко, което ги заобикаляше, намираха в занятието си поприще за самообразование, образование, култура и се учиха на издръжливост и дисциплина, проява на характер и мъжество. Бяха честни и искренни помежду си. Помагаха си когато имаше нужда от това. Та растейки в такава среда , той , съмнявайки се в силите и способностите си  винаги и веднага пристъпваше към решаването на този проблем.Завършил различни училища и университети,сменил много професии,този скромен човек работи честно и всеотдайно, където и да бе.Премина през много трудности,но устоя. Природата е отредила на всички ни да изпълним длъжностите на човешкия живот и той ги изпълняваше.През цялото това време  имаше една детска мечта ,за която все като че ли не му достигаше време, средства или кой-знае какво.Тази мечта бе да притежава голяма маса, която да е пълна отгоре и отстрани. След като се пенсионира си закупи необходимите материали и сам си измайстори такава маса. Около нея започнаха да се събират с децата и внучките, с приятели и масата винаги бе пълна с онова,което душата му поиска. Дали от добрия пълноценен живот /а това е във властта и главата на всеки човек/, който според неговия разум и разбиране живеше, дали от това, че онези, които са с него и около него мислят, че щастието е туй, което хората постигат заради  цялото битие, дали от това, че си направи сам мечтаната  маса около, която има с кого да се събира и сбъдна своята мечта той бе щастлив, заобиколен от близките си и детската глъч, защото намери своето щастие там, където го търсеше – в мисълта си.Отдавна бе разбрал,че щастието не е във вещите и парите, а в нещо много по-възвишено, което е в нас. И тъй като всяко щастие трябва да бъде споделено, Ралю скромно и с радост  го споделя непрекъснато със своите близки и приятели, като нас.