ЛЕВСКИ
Българският род- лишен от духовна просвета в продължение на четири века, поради липсата на самостоятелна българска църква тъне в мрака на незнанието и простотията. Битовизирането на българското християнство, с възраждането на езическите култове, обичаи и традиции придобива полуезически форми. Цели поколения са духовно поразени. Чак през Възраждането малка част от народа ни „проглежда” . Около българските земи вече се възраждат съседни държавици, отхвърляйки османското управление. Един велик българин се мъчи да подбуди българският народ. Още на първа страница на Нареда за работниците за освобождението на българския народ той е написал:
„ЦЕЛ: с една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република/Народно управление/ на същото това място, където са нашите прадеди с силата на оръжието и с своята свята кръв откупили,в което днес владей правото на силата, за да подигне храм на истината и правата Свобода…на съгласието, Братсвото и съвършеното рявенство между сичките народности.” Величието е в смисъла на народното управление:-„Свобода и чиста република”, където „секи ще си служи по вярата и законно ще ся съди, както българинъг, така и турчинят и пр.” Той се бе посветил на своя народ със съзнанието , че рано или късно животът му ще бъде поискан, знаейки, че идеята за равенството-издигната от раннохристиянската община ще си остане вечна и неосъществима. Но знаейки също, че „възобновяването на нашата славна държава,… зависи от нашите, собствени и задружни сили.” Само така можем да бъдем равни на другите европейски народи./значи стремежът ни Европа не е от тези дни/. Повелята му за „демократична република”, която да бъде „Храм на истината и права та свобода”, съвършеното равенство между всички народности-„т.е. в тази държава не трябва да се краде, не трябва да се приватизира безобразно с цел облагодетелстване, не трябва да се реституира за щяло и нещяло, не трябва да се прави така, че да забогатяват неправомерно близки, роднини и познати, не трябва да се служи на чужди интереси, не трябва да се прави нищо, което е в ущърб на обикновените хора- истинските създатели на материалните блага и творци на историята.” Това прозрение на Левски е неразбираемо до днес. Той е бил жив човек, а не нереален или безплътен.Той добре е знаел с какво се захваща и как да го организира, но първо среща пречката наречена пари . Мъчи се да събира пари с добро, но нашият народ, недорасъл за велики дела не давал и тогава Левски се насочва към „революционният терор”. Парите събирани от него се разпределяли така: „… юнаците от дето земат пари, трябва да са изважда десатокат от парите и да им се разделя, а другите да останат в касата…” или „…половината плячка да бъде за грабителите, а остатъкът да бъде изпратен на комитета в Букурещ за да събере суми за въстание през пролетта… Въвеждането на лична облага като резултат от проведените терористични акции засилват заинтересоваността от участие в тях. Стремежът към личностно облагодетелствуване измества главното предназначение на възприетата линия най-вече сред изпълнителите. Устремът към забогатяване и днес-в началото на ХХІ век, е един от основните мотиви , ако не и най-основен за участие в политическия живот на държавата.” Тези условия на работа, а не поп Кръстю, водят до провалът и той е закономерен- Арабаконашкия обир на хазната-залавянето на Левски. Пред съда той се държи с достойнство и увереност в правотата на делото, стреми се да поеме отговорност за ставащото във вътрешността на българските земи, но прехвърля цялата вина върху емигрантския БРЦК. Пред съдиите заявява:-„Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия…Начетените българи се държаха настрана от нашите комитетски работи…” Съдът го осъжда на смърт за убийство и подривна дейноаст
Ако Левски е писал в предсмъртното си писмо следното:„…този който ни освободи той ще ни и пороби…не се подлъгвайте, че тези дето държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вази, а вие им се кланяте и ги въздигате…за такива, злоупотребяващи с народни пари наказанието е само едно-смърт,смърт и пак смърт,…за тези които петнят името ни -наказанието е само смърт…за тези които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят – наказанието е смърт,…за тези които обещават много само и само да ги изберете за да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и такова е положението-наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на отечеството ни, за тези които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват и ги използват с цел свое облагодетелствуване – наказанието е смърт…””, тогава той ни е показал част от пътя за строителството на нашето отечество, когато предатели и подлеци заемат важните места в държавата. Някой чува ли го?
Левски-големия син на България, този който направи всичко възможно да пробуди сред сънародниците си чувство на достойнство, този който бе надникнал отвъд Свободата, този който даде живота си за святото дело – бе ли народът ни достоен за него? Такъв народ и на сила да го освободиш – той пак ще си остане робски народ. Кой му пречи сега да осъществи идеите на Левски? Този духовно унищожен народ болен от амбиция и безсилие, не го разбра, не го последва, не пожела да научи нещо от него. Живеещ в беззаконие, което води до корупция и отблъскващ и нагъл цинизъм, без поглед към бъднините, той поднася ритуално по няколко стръка цветя пред своята гузна съвест, а не пред Левски и то веднъж през годината.
„използвани са цитати от книгата на И.Стоянов-Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на В.Левски.
””Използван цитат от предсмъртното писмо на Левски
Блогът на Любо Радев 