мъгла

Мъглата, лепкава и мазна бе зграпчила високия връх вече цял месец и не го пускаше. Тя бе толкова гъста и дезориентираща, че животните и птиците, населяващи тази територия, се лутаха ту насам, ту натам и се въртяха в омагьосания кръг на безизходността. Слънцето не можеше да я пробие и дърветата , не видяли толкова време слънце залиняха и подгизнаха.
По стените на малкото параклисче, с разкривен и пропаднал покрив се стичаха сълзи от немощ.Някога то кацнало на рида с камбания си звън бе ориентир и сочеше посоката на заблудените хора и животни, а сега порутен, опоскан и унижен, погълнат и притиснат от мъглата, той ненужен вече никому можеше само с немощни сълзи да плаче за отминалото свое величие.
От където и да подухваше ветрец не можеше да помръдне мъглата от върха. През нея, по тихите и пусти планински пътеки преминаваха само горския и даскъла от съседното село, защото си служеха с компас. Хората бяхя зягубили вяра и търпение, че тази мъгла ще се махне някога и усещаха как тя изсмукваше силиците им.
А доло в селцето, дядо Гого седнал в кръчмата, след втората ракия започваше да филосовствува.
-Само белия вятър може да прогони тази мъгла. Ей го на, опитваха се и източния и западния и северния вятър, ама не успяха. Тая пущина като зграпчи нещо, не го пуща. Само южняка ще я прогони, ще видите-казваше той и загледан нагоре към върха поръчваше следващата ракия, започваше да пее – утре като задуха белия вятър…
А баба Гица, заслабнала от урсузлук, бивша учетелка на селото, а сега по стечение на обстоятелствата пенсионерка,пощальон, читалищен секретар, председател на винаги управляваща партия, кметски намесник, продавач и собственик на единственото магазинче в селото и по съвместителство кръчмарка в същия магазин нервно мърмореше: Утре та утре. Цял месец вече пееш утре белия вятър ще задуха, утре всичко ще се промени, а това утре не идва. Утре не съществува защото съществува днес. Обстоятелствата могат да се променят и днес и по всяко време. А и някой да ме е питал дали искам да дойде утре?
-Гицо, затваряй си устата Гицо-зафъфли дядо Гого. Не ме гледай отвисоко и не ме наранявай интелектуално. Днес ти може да си силна, но времето е по-силно от нас. Ха сипи още една и запиши в тефтера.
Сред тази изключителна реч, той стана прав и клатейки се запя отново – утре като задуха белия вятър…мъгла и след мъглата пак мъгла!