НАШИТЕ ДОЙДОХА НА ВЛAСТ

Изборите преминаха и от няколко дни градчето имаше нов кмет. Малкото кафененце, което се ползваше и като квартално клубче бе отворило рано врати и стария кафеджия чакаше редовните си мющерии, като се чудеше как ще се погледнат в очите след големите предизборни скандали и обиди. Първи в клуба дойдоха Кацамунина Ала и Тагубина Ела. Двете преди около 50 години бяха дошли в градчето млади невести от бившия СССР и до ден днешен твърдо устояваха позициите и интересите на бившата си родина, като не се съобразяваха и не се спираха пред нищо, дори и да окепазят човек. Те бяха острието на атаката на бившия кмет и бяха събрали около себе си доста негови привърженици и подръжници, а той от благодарност ги назначаваше в администрацията на общината. Така бившият кмет се обграждаше със свои хора, които му бяха верни нему и партията. Доста пари изядоха неговите протежета по партийни форуми и семинари, на доста хора подложиха динени кори под краката и на доста хора изядоха хляба, ама дойде Видьов ден. Загубиха изборите и сега идва време за разплата. Така си мислеше старият кафеджия, но тези мисли бяха прекъснати от влезлата като хала в кафенето Балканджиева Мара.
-Наще дойдаха на власт! -извика весело тя вдигнала ръка за римски поздрав. Хак да ви е. Ха да Ви видим къде ще работят вашите дяца и внуци сигя, като нашите дяца и внуци ще заемат тяхните места в общината!-изстреля това дълбокомислие тя с извисен фанатичен фалцет и се тръшна на стола до Тагубина Ела, като я гледаше високомерно с поглед на победител.
– Ко искаш да кажеш ма Маро?-плахо попита новодошлият Куртуклиев Гатьо.
– Искам да кажа, че времето на вашата партия изтече. Наще дойдаха на власт! Вашите деца, като верни партийци и активисти на вашата партия сигя ще трябва да напуснат топлите места в администрацията на общината и тези места ще бъдат заети от нашите деца и внуци, които са верни на нашата партияи нашия кмет, победителят на изборите.
– Ам ти от коя партия си ма Маро?-продължи да пита плахо Куртуклиев Гатьо.
– Какво са правиш, че не знаеш? Ам чи ний спечелихме изборите и сигя кмета ша е наш!
– Ам чи той и моят внук е от тая партия ма Маро. Той ще си остане на мястото.
– Как така и той е от наща партия? Нали ти като активист на вашата партия и приятел на кмета го уреди да почне тая работа в общината, че даже беше голям активист от вашата партия? Как така ще е от нашата партия?-недоумяваше Мара.
– Ааа, то това е било прикритие ма Маро. Той е работил като агент-провокатор само и само да го не разкрият от нашата партия , че е Ваш. Ти знаеш ли колко трудно му беше на момчето да ходи по семинари и моабети на нашата партия, а пък той да си е харесвал Вашата партия?
– Да ама…опита се да се противопастави Мара, но бе прекъсната грубо от окопитилата се Кацамунина Ала:
– Няма ама, няма хама. Ти си проста и нищо не знаеш. Нашите деца и внуци бяха под прикритие на работа в общинската администрация и в нашата партия, но в същност работиха за вашата партия. То да не мислиш, че е лесно да направиш така, че хората да те мразят, до такава степен, че да не гласуват за бившият кмет?
Изведнъж вратата се отвори с трясък и в клуба нахълта тревожен Дялин Димо.
-Измама! Грандиозна измама! Народът пак е излъган! Кмета е предател, чежд агент под прикритие! Лъжец, подлец!..
– Какво става бе Димо?-ревнаха всички в хор.
– Какво става ли? Новият кмет не бил от нашите.Сега преди малко на брифинга казал, че се отказва от партията, която го е издигнала и покрепяла на тези избори и че тази победа я посвещава на предишната си партия, че е работил под прикритие в новата си партия, и че нямал да уволнява никого от общинската администрация , а щял да ги остави всичките и даже щял да назначава още кадри от старата си партия. Позор! Предателство!-продължаваше да сипе жупел с възмущение Дялин Димо.
– Ама значи кмета от кои е?-попита Чунтурин Халю
– Как от кои бе хабдал? От наще е. Ти нищо не разбираш от конспирация и задкулисие. Наще дойдаха на власт! Не разбра ли?-изсъка Тагубина Ела.
И като се започна една –Нашата партия, Вашата партия, ако я нямаше Нашата от къде щеше да се пръкне Вашата?Ами нашите са си наши,ама и наши и пак наши, щото нашите са наши, ама са и ваши. А вашите са само ваши. Те НИКОГА няма да станат наши и затова ще стоят извън общинската администрация. Там ще са винаги НАШИТЕ!!! Даже имат претенции за държавни служители първа категория, лоши битови, порцион, униформи,50 работни дни платен отпуск / като разузнавачите в чужбина/. Така де те да не са по-будали от тях. И те работят под прикритие.И друго и друго и друго…
А пък баща ми казваше: Ако водата е зеленясала, няма да видиш дъното , дори водата да е под коляното ти.