У дома

28 сеп.

     Всъщност докато съм бил пеленаче нямам някакви спомени. Просто си спиш, ядеш, плачеш, хапеш, акаш, пишкаш и така ден след ден вървиш напред в живота. Несъзнателно чрез сетивата си  след време започваш да долавяш нещо, което оставя  първи спомени в теб. И може би те са наченки на нещо като разум в теб- не знам, но първите ми смътни спомени са свързани с моят дом и с моето семейство. Някак си като в полусън или по-скоро като видение  усещам топлината на дома. Дали това е топлината на майката или топлината от печката не знам, но топлината е едно особено блаженство. Чувам свистенето на вятъра в прозорците, като някаква нежна музика. Снежинки пухкави танцуват на бяла и красива сцена обградена с красивите рисунки по прозорците. Красива зимна пустош е навън. А в стаята е топло. Пукота от горящите дърва в печката е в такт със свирещия вятър. Отглъхналия ден се гуши в ресниците на мрака, а светлините от елхата, се промъкват към кутия за обувки под нея. Там са новогодишните подаръци./тогава коледата не се чествало, а било заповядано да се чества Нова Година/ Там би трябвало да са скрити мечтите на малките и големите. Някаква надежда, белоснежно щастие приютява и загръща уморения земен ден. Дядо Мраз пак отминал незабелязано. Газената лампа пропуква и гасне./Зимно време все няма ток/.

   Още от тогава за мен домът е символ на семейството, а семейството е уют, топлина, любов, признание, свобода, лично пространство и какво ли още не. Тук човек би трябвало да сподели, да помечтае и да полети по- високо от мечтите си, да си постави цел,да се смее високо, да е обичан, и въобще тук би трябвало да бъде истински, да бъде нещо повече от животно.Тук се ражда оптимизма и вярата.

   Някак си в просъница чувам гласът на баща ми: Пак ме натискаха да си купя облигации, с тази заплата от 52лв. надали ще изкараме месеца. Днес в работилницата дойде нов- началник отдел.Станахме 5 човека, а само аз работя и други такива, но аз нищо не съм вдянал от това. Но тези разговори между майка и татко  ги помня и по-късно разбрах, че домът не е това което трябва да бъде, а нещо по особено. Така някак си съм станал на около две години и вече ме пое  МАХАЛАТА.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: