НЕЩО ЗА МЕН

14 дек.

    Човек би могъл да се роди навсякъде по света, но аз за късмет съм се родил  в гр. Харманли – Народна Република България /тогава така се именуваше България/. Това е  страна в която неуспехът е гарантиран за болшинството от жителите и, толкова демократична, че прекаления размисъл не се окуражава и се обслужва от десетки концлагери, населена само от „ щастливи хора” с мрачни физиономии, сполетени от най-голямото бедствие на XX век- ВОСР/Великата Октомрийска Социалистическа Революция/.  На 01.11.1955г. умира Дейл Карнеги, ама на същата дата сутринта в родилния дом, находящ се  в стилна  двуетажна къща на ул. „България”№52, явно национализирана от някой заможен харманлиец, съм се родил АЗ  . Същия ден са се родили със сигурност и други заслужаващи внимание личности като мен, ама сега не става дума за тях.    Над входа на дома се киприл  лозунгът „ Съветските болни- най-здравите болни в света”. На стълбището между първи и втори етаж е имало червен кът-ъгъл покрит с червен плат, пред който  на малък пиедестал е сложен бюстът на Вълко Червенков, а над него виси плакат с гениална негова мисъл: „От всяка крава- яйца, от всяко пиле- вълна”.   На вратата на стаята в която съм се родил е имало закачен лозунг: „Всяка родилка-член, всеки член-скалпел на партията „. Появил съм се на този свят с песен, която малко хора са могли да разберат. Значи още от рождение съм си останал така- неразбран, та до ден днешен. Така съм се развихрил, че не съм спрял да изразявам силно моите чувства звучно до изписването ми от родилния дом. Майка ми, горката, е положила огромни усилия да ме усмири, ама на глад не се издържа. Тя гладна, аз гладен изразявам звучно първия си в живота протест срещу неправдата, а лекари, сестри и санитарки са се чудели как да приглушат и да неутрализират моят протест. Пъхали ми в очите портретите на чичко Ленин, на чичко Димитров и на кого ли още не, ама аз нали съм бил серсем, не съм спирал своите напъни мъчейки се да достигна горно „до” от тоновата стълбица . Шефа на родилното свикал партийно събрание за да решат какво да ме правят, след като съм се отнесъл неуважително към чичковците Ленин и Димитров, наказали ме с порицание и дори една от сестрите предложила да ме изключат от този свят, ама един лекар се застъпил за мен и тогава взели решение да ни изпишат с мама от родилното два дни по-рано. Така де, защо майка ми ще яде народен хляб, след като е родила такъв неблагодарник и серсем. Това ми поведение естествено попречило на майка ми да стане „член и скалпел” и си останала обикновен човек . При изписването ми  ме завили в два войнишки чаршафа и войнишко одеало, дадени на баща ми от колегите му от военното поделение и така съм се насочил към своето бъдеще.

                                     

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: