БАБА ФУРТУНА

4 Окт

Пътят, ранен и многократно лекуван, се усукваше нагоре по Караормана, през зеления тунел образуван от провисналите клони на вековните дървета. След падналата обедна росичка хиляди кристали, поели в себе си цветовете на дъгата от слънцето, се сипеха по пътя, смесваха се с праха и го правеха хлъзгав. Двигателят на автомобила мъркаше послушно, а аз отворил прозореца си карах бавно по пътя, като от време на време спирах и се наслаждавах на чудния птичи хор и тази дивна красота. Не бързах за никъде. Пътувайки нагоре по пътя настигнах възрастна жена, която приведена на пред ситнеше по пътя. Тя се отдръпна в страни, на калния банкет, да ми направи път. Спрях автомобила и я поканих при мен за да я закарам до слезващото селце, за където явно се бе запътила. Бабето с радост прие поканата, отвори задната врата и седна на седалката. Потеглих. През огледалцето видях хитрите и очи, които контрираха на набръчканото старческо лице прикрито леко с шамията.
– Защо си пеш бабо?- попитах аз.
– Ам чи я така си одя тука чедо. Че то ако чакаш винаги рейс, когато тръгнеш за някъде си, никога няма да пристигнеш. Ам чи таз кола твоя ли е или дръжавна?
– Моя е бабо моя е.
– Аааа я рекох да не е твоя.
– Е моя еде, моя е.
– Щото ако беше твоя, да те питам от къде толкоз пари, ама като е дръжавна…
– Моя е бабо, моя е- извиках силно защото разбрах, че бабата не чува много.
– Щото и аз това думам де, ако е твоя нямаше да спрещ и да ме качиш да ти цапам колата, ама като е дръжавна може:-рече философски бабата.
– Моя е бе жена, моя е колата!- извиках по- високо и нещо ме занерви отвътре.
– Ааа, баба Фуртуна съм. От Дълмазлиите съм, ама тука пристанах. Хубава кола. Не друса. Ей такава да си купиш!
– Ама колата е моя бе бабо Фуртуно.
– И аз тъй викам дее. Що ми тъй викаш, да не съм глуха ама хааа..Като са качил на колата и кой кат него. Барем да беше твоя.
– Моя е!-изнервен изревах и натиснах педала.
– А бе момче, ти защо ме лъжеш, че колата е дръжавна? Ам чи тя е май твоя.
– Ами моя е де. Най после вдяна май а?
– Щото такава дръжавна не съм виждала.
– Ха така! Е това е вече логическа мисъл.- заключих аз и някак си ми стана по леко, смешно и така с въпросите –таз кола дръжавна ли е или твоя, пристигнахме в центъра на запустялото селце.
– Додохме ли? Попита бабата.
– Пристигнахме бабо Фуртуно.
– Ам чи ела ми отвори вратата, че не знам как се отваря тази пущина.
– Ей сега бабо!- слезнах, отворих и вратата, подадох и ръка да слезне, но бабето се поогледа през вратата търсейки с поглед нещо и отказа да слезе. -Какво става бабче?
– Ам чи сложи ми галошите де!
– Къде са ти галошите ма бабо?
– Ам чи я ги оставих пред вратата на колата га са качвах вътре да не ти я изцапам, ама сегя не ге виждам отвън-рече невъзмотимо бабето.
– Къде ги остави, къде? –попитах втрещен аз.
– Ами доло дето ме взе в колата. Искам си галошитеее, ох галошите миии, къде са ми галошитеее-започна да вие бабето , като на умряло.
– Спокойно бабо, спокойно. Ще ги намерим тези пусти галоши.
Затворих и вратата, качих се в автомобила, обърнах и с мръсна газ потеглих обратно по пътя. След около десетина минути видях галошите на бабата на банкета, стояха си там както ги бе оставила. Взех галошите и обратно към селото, като през това време слушах благодарности и чудо от устата на баба Фуртуна. В центъра на селото спрях, сложих галошите пред вратата на автомобила, подадох ръка на бабето, а тя като принцеса слезна от колата, обу си галошите и обръщайки се към мен рече:
– Не знам кои си и що си, ама да даде господ горски на превала станеш!Хайде благодарско!- изрече това, обърна си и изчезна като фея из пустите улички на селото.
Влезнах в колата и продължих пътя си, като все още не можех да проумея, какво ми се бе случило. На уширението спрях автомобила за да се усвежа с „кенчето” кока кола, което бях оставил на задната седалка преди да тръгна от града. Потърсих го, но не го открих. Бе изчезнало в едно с баба Фуртуна. Застанал до колата си мислех за това, че няма ненаказано добро.
Плаха и смутена тишина бе хвърлила мрежата си над нас.Птичките мълчаха срамежливо. Огледах се. Пристъпва привечер. Трябва да тръгвам.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: