Б Е Н Т А

28 Авг

Юлското утро се бе проточило над дефилето на реката и се оглеждаше с трепет не само в реката, но и в клоните на дърветата прегърбени над водата и в полските цветя, които танцуваха закачливо сред избуялите диви мента и джожан по бреговете на реката, обсипани с палави, подскачащи пеперуди. Слънцето проточило шия през редките облачета се мъчеше да огрее дефилето. Аз крачейки бодро по пътя край реката неусетно стигнах до „Бента”. Спомените ме върнаха много години назад, когато под същите вековни каваци имаше поставени десетина сгъваеми маси и столове за тях. Под навеса опрял хълбук до малкото скатче, бай Кольо Цинцара /познат още като „Юнака”/ зализал мустаци, със запретнати ръкави, чупеше с тесла ледените калъпи в голям, обкован с ламарина сандък където се държаха ракиите, вината, мастиката, бирата, лимонадата. До него пушеше голяма скара на която се печеше скара, риба, филии хляб и какво ли още не, а в единия и край винаги лежеше една голяма тава в която имаше врящо олио, готова веднага да влезне в употреба. Салатите бяха простички:-нарязана краставичка, нарязан домат или и двете заедно с малко нарязан кромид лук. В тази великолепна лятна кръчма, в която музиката бе ромолът на малката, кротка, а понякога и буйна река се събираха, обикновено след работа, компании и семейства от стария град, а през деня се ползваше от плажуващи по плажовете- „Поповия бент”, „Женския плаж”, „Завоя”…Стари рибари- сръкмеджии връщайки се от риба задължително оставяха около ¾ от улова при кръчмаря за пържене и печене, която бе безплатно мезе за клиентите от всички маси без изключение. Това бе дълголетна традиция. Винаги имаше песни, закачки, веселие. Никой не запомни там да се е вдигал скандал или да са произнасяни закани. Сервираха се доста интересни коктейли, като „Облак”, ”Циганка”, „Мастикомента” и др. Около 23 часа кръчмата приключваше работа и компаниите си тръгваха пеш една по една към града на интервали равни на плщането на сметката. По прашния път прегърнати и щасливи хората от първата група запявт шлагра „Само ти сърце”, втората група отвръща с „Белокамена чешма”, Третата се вкючва с „ Аз си имам две съседки” и така песни се носеха из нощната тишина, прихлупена от клоните на вековните каваци и акации, които бяха образували нещо като естествен тунел. През малките пролуки се мъчеше да надзърне любопитната луна и като успяваше се радваше на щастието на тези хора. Песните секваха, когато се стигнеше кариерата. Понякога сред групичките слаломираше бай-Кольо с файтона си , като често употребяваше тромбата и викаше- „Пай саааа”, а останалото време пееше италиански канцонети, дори и след кариерата, като развеселяваше тъжовната тишина на града. След като хората напуснат дефилето, лек прохладник ще измете прашния път и пуста, няма тишина слиза леко сред дърветата. Какъв покой!… Сепна ме гласът на Славка Калчева. След „Бента” се появи лесопарк „Дефилето”, а заведението стана „Колибите”, след това стана „Приказките”, а сега е комплекс- хотел, ресторант,барбекю и др. със същото име и пайнерките правят записи тук. Тръгвам си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: