ТАЗИ ДУПКА НЕ Е ДУПКА

20 Май

Бе около 1970г. По прашния международен път известен на местните като „Цариградското шосе” в месността „Сива бука” катаджията Делиев изпълняваше своите служебни обязаности със служебния мотор „Урал”. Лепкавата жега притискаше всичко живо към земята и го бе накарала да се скрие на хладинка. Делиев бе среден на ръст, сухават и простоват човек. Прихлупил ниско над очите си фуражката за да те погледне вдигаше специфично и смешно главата си нагоре, като краищата на рунтавите му мустаци провисваха смешно надолу, а адамовата му ябълка се прибираше някъде в „лебедовата „ му шия. При изпълнение на служебните си задължения бе огън човек, палеше бързо и не прощаваше никому, но извън службата бе тих, скромен, абе вода ненапита. Та стои на своя пост катаджията вперил поглед в отсрещния завой и се ядосва, че още не е минал автомобил. И точно в този момент се случи чудото. Из завоя изкочи лек автомобил „Мерцедес” със служебен номер управляван от жена, движещ се с превишена скорост/ той отчиташе скороста ей така на око/. Служителя на реда веднага махна заповеднически със своята стоп-палка и зае важна поза на изчакване. Автомобилът, чиято спирачната система явно бе перфектна, го подмина няколко метра и спря. Делиев изчака малко водача да се яви при него, но след като това не стана той ЛИЧНО се яви пред вратата на шофьора.
-Документи за проверка! Книжка и контролен талон-заповеднически нареди служителя.
-Заповядайте- се чу женски глас и нежна ръка подаде шофьорската си книжка и талона.
Без много да му мисли, ядосаният от разходката до автомобила катаджия проби контролния талон в отсека за превишена скорост.
-Какво правиш бе старшина?-развика се стоящия до жената изкачайки от автомобила. Ти знаеш ли коя е тя? На тебе служи ли ти се още? Ами това е другарката/ мъжът се наведе до ухото на Делиев и му каза нещо/.
Катаджията бе ударен като от гръм. Първо изпусна документите на земята, след това се укопити, наведе се вдигна ги и като замръзна изпънат като струна започна да вие жално като пребито куче:
-Виноват Другарко виноват! Ей сигя ще опраим положението!- и като извади от джоба си химикал написа в контролния талон „Тази дупка не е дупка”. След това подаде документите на мъжа и отдаде чест.
-Ама какво направихте бе старшина? Това вашето на нищо не прилича!-каза ядосано мъжът, качи се в автомобилът и той потегли с бясна скорост.
След няколко часа Делиев вече не бе служител на МВР, но това не реши проблема с дупката в талона. Въпросът дупка ли е тази дупка или тази дупка не е дупка не можа да се реши от чиновниците и стигна до най-високо ниво-ПОЛИТБЮРО. След няколкочасови спорове мъдрите старци решиха да се създаде специален институт- НАСРАХ СЕ/ Национален Академичен Секретно- Разузнавателно-Аналитично-Хуманен по Сигурност и Еротика/ След съсдаването на института и назначаването в него на около 350 научни работника след едногодишен труд и двойно набъбване на щата му Директорът на института направи предложение до Политбюро за създаването на още един институт който да подържа противно мнение, защото трябва по научно му да има теза и анти теза. Веднага бе създаден равностоен институт ИЗСРАХ СЕ/Институт За Системно Разнообразно Анализиране Хорския Стрес Евентуално/. Щатовете в двата института набъбнаха през годините до 4000 души, заети от най-верни хора на партията. След 45 годишен труд двата института не достигнаха до решение „Тази дупка дупка ли е?”или „Тази дупка не е дупка.” Оказа се, че Тази дупка е дупка, защото е бил пробит контролния талон на Другарката, ама не е дупка защото контролния орган е писал, че тази дупка не е дупка.И най важното-сега вече не може да се прецени дали тази дупка е дупка или тази дупка не е дупка защото самата дупка е изчезнала-т.е. преди много години вещественното доказателство е било унищожено. Правителството реши да се закрият двата института. Па като започнаха едни протести, едни диспути по всички медии, па като са намесиха и чужди институти и фондации за нарушение на човешки права, за партии да не говорим. Като се завъртяха едни пари в пространството и под масите.Замириса на корупция. Избирателят ошашавен скляпа и не може да разбере защо ще се закрият тези световно извести институти и къде ще работят толкова ценени у нас и по света научни работници-специалисти. А народът беден, смачкан и изплашен, захвърлен някъде в ъгъла без надежда за изход през зъби прошепва-„НА МАЙМУНИ НИ НАПРВИХА”

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: