Абсурдово

28 Февр

В село Абсурдово, което се бе свряло в скута на хълма „Калето” и спокойно си дремеше там отивах за пръв път. Повода бе годишното общоселското събрание и срещата на населението с полицията по повод борбата с битовата престъпност. Като нов квартален по ред причини пътувах сам с тягостни чувства към селцето, където не познавах никого.Колегите ми бяха ме предупредили да внимавам, защото всички в селото били „Андрешковци”. Завих със старата „Лада” покрай църквата и спрях на площада пред чешмичката под старата черница срещу кръчмата и кметството. Там ме чакаха първенците на селото. Представих им се и пръв с мен се ръкува дребен, сух ,мургав мъж с гърлен глас:
-Ганин Митрю-продума той.
– Три мандата, три мандата кмет-изпищя с тънкото си гласче спрялата се до него дребна пълна женица.
-Чорбаджи Даньо – представи се следващия бабанка.
– А аз съм чорбаджия изедник Гатю – представи се и последния.
Все още не се бях опомнил от запознанството и ме поведоха към кръчмата където се бе събрало населението на селото. Пътем кмета ми каза, че през нощта някой е откраднал покрива на селската сая / обор/, които бил от релефна поцинкована ламарина 1200кв.м., но после щял да ми разясни за какво става въпрос.Кръчмата бе пълна с народ и бе доста шумно,но когато влезнахме вътре настана тишина. Седнахме на определеното място, представих се и предложих да си поговорим без притеснения и задръжки. Първа взе думата дребната пълна женица с пискливия глас, която се оказа жена на кмета, секретар на селото, председател на управляващата партия, и още няколко обществени длъжности.
– В нашето село стават едни неща, странни неща, неща които всички тука знаят, неща които се знаят от полицията, кмета, лекаря, даскала и прочие и прочие, но тези неща най-после трябва да излезнат на бял свят. Тези неща са ужасни, непристойни. Случват се почти всеки ден , знам кой ги извършва, но не бих искала да говоря за тях, защото всички знаят за какво става въпрос. Ето и сега усетих, подуших тази гавра с мен, мъжът ми, кмета, партията, чорбаджиите и държавата… някой пръцна. Кой пръцна? Защо пръцна? Как пръцна? Знам защо пръцна и знам кой пръцна. Другарю квартален тук пред вас се вършат безобразия и аз искам те да бъдат разкрити, защото с тези подли, провокативни действия опозицията иска да съсипи управляващата коалиция в селото. Тънкия фалцет се извиси изящно.
В този момент настана такава олелия, такъв тайфун, че всички с крясъци напуснаха кръчмата. Докато се усетя какво става,останахме двамата с кмета в кръчмата.
– Остави ги. Тука всеки ден е така. Понякога викаме линейка по два пъти на ден, след тежки кръвопролитни боеве. Да видим какво да правим с покрива!-каза кмета със спокоен глас, който ме извади от почудата.
-А бе бай Митрю, да се бяхме качили горе на хълма, да се разведря малко. Поведох разговора аз, като имах в главата си свой план за разкриване на кражбата.
Когато се изкачихме на хълма селото бе в краката ни. Всичко се виждаше като от вертолет.
– А бе кмете, това там в този дом не е ли ламарина от откраднатия покрив? А в този двор до него май пак блести от тази ламарина? Ето в оня има и до него и в другия,а този дето ходи жена ти и там има.
От хълма се виждаха всички части на откраднатия покрив по дворовете на хората от селото. Кмета ме гледаше като сащисан и не знаеше какво да каже. По едно време се съвзе и започна да ломоти с гърления си глас:
– А бе началник, извинявай, но исках да те пробвам. Разбрах,че си нов и реших да те изпитам. Няма кражба.Всички от селото си разделихме покрива според дяловото участие. Ама ако не се бе сетил какво става, щяхме да си изкараме някой лев от застрахователите. Язък! Хайде да се прибираме, че окъсняхме. А за протокола от събранието каквото и да пишеш, аз ще го подпиша.
Слизахме мълчаливо по стръмния хълм. Аз се чувствах изцапан и омерзен. Не можех да повярвам, че има такива хора, още повече ръководители, които са забравили що е това чест, дълг, достойнство. Измекяри, които гледат да прецакат всеки срещнат. Всички доволни, че пречат на всички.Доволни от наглостта да те унижат. Как да съществува тази държава с такова население? Кога ще се види светлина в тунела? С тези тъжни мисли се прибрах в управлението където бях приятно изненадан. В управлението бе дошъл поредния връзкар, който пожелал да обслужва Абсурдово, защото имал рода там и се разпределят наново районите. Да му е честито

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: