РАЗМИНАВАНЕ

20 Ноем

Бях тръгнал по междуселския път за по-направо. Кагато завих зад големия дъб го видях-седнал на пейката  до чешмата, сред ридаещата и златомъдра  есенна гора, под ръждивите и тъжнооголващи се клони на вековния бряст. С дълга бяла брада, приведен над книгата която четеше ми заприлича на изографисан светец. Усети ме чак когато седнах до него. Погледите ни се срещнаха и в завехналите старчески очи  видах много мъка.

-Ааа младо, ти ли си?

-Аз съм дядо Гого, аз съм. Ти какво четеш сред тази горска красота?

-И аз вече не знам какво да правя БРАТКО. Срам ме е от този живот. След 45 години служба на тази държава сега съм пенсионер със 176лв. пенсия. За какво по-напред? Идиш при чиновник, а тои дай пари, идиш при лекар и той даи пари, идиш при свещеника и той, всеки иска плащай,плащй, плащай… Ама откъде бе чожум тези пари? Ей сега пак научих, че ме окрадоха  с дълг за фалиралата банка, дълг за полицията, дълг за болниците, дълг за железниците, дългове, дългове, дългове… Чиновниците пръкват като плевели сред нива и само искат дай пари и дай пари. Е да ама, кои ще плаща този дълг бе джанъм? И никой не иска да те чуе, никой не те пита, никои не се интересува от теб. Трябваше да достигна до тази възраст и да опитам какво ли не за да осъзная, че аз съм един безправен, гладен, болен и задлъжнял човек живеещ в тази територия наречена България. Младите хубаво се наредиха на терминал  две  и напуснаха този лагер, ами ние старите какво да правим? Ето миналия ден намерих в рушащото се селско училище една стара книга и  сега я чета. Стигнах до гениално откритие. Ти например знаеш ли, че по турско време ние сме водили борба за църковна независимост? И знаеш ли защо? Защото гръцкото духовенство ни е съдирало кожата от данъци и е искало да ни погърчи. Ами да тука го пише, ако невярваш. Само, че тогава е имало кой да ни помогне в Стамбулаграда. А сега? Тази наша държава, която вече не съществува вместо да се грижи за населението си и да го пази  за да може то да я изхранва- абдакира, демек махна се, изостави ни. Ей сега съм на униатите. Ако искаш да ти прочета за тях а? Да видиш как те първи от българите са намерили начин да не плащат данъци на гърците. И ние трябва да правим като дедите си! Чуй сега.

Дядо Гого взе да срича, четейки от книгата, опънал реце до краен предел за да вижда буквите по-добре. Лицето му изведнъж светна  от идеята, че за пръв път в безпътието в в което се намираше  има изход. Явно отчаянието му от този живот бе достигнал своята последна фаза- последна надежда, след която вече нямаше нищо. Оставих го така на пейката четейки , осмисляйки  и търсейки начин да се отърве от този ярем. Така го и запомних, белобрад, тъжен, направил всичко възможно да бъде просто ЧОВЕК. След няколко дни чух, че се обесил на дървото до чешмата.

Advertisements

2 Коментари to “РАЗМИНАВАНЕ”

  1. Кирилка Демирева 12.01.2015 at 16:47 #

    Тъжно, Любо! И с много обич за Човека. Харесва ми.

    • Lyubomir Radev 13.01.2015 at 13:14 #

      Благодаря ти Кирилке!За мен тази твоя оценка е много важна.Когато имам време пиша в този блог разни нещица.Допущам доста грешки, но поне това което нахвърлям и истинско.Ако имаш време и възможности прочети и коментирай!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: