ПРОПАГАНДА

27 Ян

-Ей, момче, видиш ли го тоя аероплан дето пръска лозята? И по наше време ги имаше, ама бяха по-големи и с две крила и хвърлят ли хвърлят листчета – демек пропаганда.

– Виждам го дядо Гого.

          – Еех, момче, какво знаеш ти? Седиш си тука на пътя, гледаш си тия шофьорки. Ама и това жени ли са? Едно време в наше село имаше една мома… Мухлюва Тана, каква жена беше – хубава, розова и сочна, като инджерлийска праскова. Гърдите  и щръкнали, като две сърдити дюли. Пък походката и като на младо пърленце, бедрата и се люшкат плавно, като зелено жито на ветрец, устните и като сочни ягоди, очите и синьо безбрежие, златолистата и коса сплетена на кошничка… И говори благолюбиво, ама и твърдо. Всичките мъже в селото бяхме луди по нея. От много кандидати стара мома си остана, защото баща и много избираше – тоя бил такъв, оня онакъв, но живота си тече. По време на национализацията  никой не можа да ни склони да влезем в ТКЗС, ама като я направиха партийка и секретар на първичната организация, работата потръгна. Всички се юрнахме към нея, членове да ставаме. И като образувахме ТКЗС, нея я направиха звеновод на смесеното звено. По това време започнаха  едни събрания… страшна работа. Денем на полето, вечер – изтрепани от работа, на събрание за пропагандата, за идеологията. Как чуждите аероплани я хвърлят от горе, как да се предпазим от нея.  Мухлюва Тана първа в лекциите. Като започнеше да ни агитира – думите и страстни, плахи и прости, ни разкриваха нещо нечувано и невиждано. А ние слушахме, слушахме замаяни от несбъднати желания. А тя набиваше ли набиваше – колко лошо е пропагандата да стигне до главата ти, колко  страшно става след това. А тези които заспиваха, ядяха бой на поразия, та да не си помислят повече да не слушат лекциите. И така, всяка вечер до късно лекции за пропагандата, сутрин рано на полето на работа. Веднъж, както си събирахме сеното в полето, се появи във висините един аероплан и започна да хвърля листчета, демек да пропагандира отгоре. Хукнахме да бягаме да се крием (нали сме обучени за такъв момент). Мухлюва Тана  заби глава в една купа със сено и бедрата и лъснаха на слънцето. Тогава  Тильов Ваньо застана зад нея, вдигна и полите и като я захвана… А пък тя само скимти и вика: „Ръгай пропагандо, ръгай, до главата ми няма да стигнеш! Аз за тази партия съм готова на всичко…“ След тази случка и двамата напуснаха селото, на национален обект ли отидоха, в Съюза ли, не се разбра, но повече не се видяха.

          Дядо Гого замълча унесен в скитащия спомен. Очите му хитро присвити с леко повдигната дясна вежда, с палава усмивка на уста, сякаш питаше ведрото утро дали това се е случвало, инстинктивно дръпна поводите, магаренцето задърпа малката каручка и тя заподскача по калдаръма, от спомен в спомен. Самолетът, който пръскаше лозята, отлетя към летището си и настана тишина.

Advertisements

4 Коментари to “ПРОПАГАНДА”

  1. Juliana 27.01.2012 at 10:31 #

    Чудесно!!!

  2. Lyubomir Radev 27.01.2012 at 10:50 #

    Благодаря! Радвам се, че Ви хареса!

    • Ванката 21.02.2012 at 11:33 #

      Любаш, Ашкоусун, Машшала Артик, Много-добре си я нагласил таз стара мома, … Браво!

    • Lyubomir Radev 21.02.2012 at 12:02 #

      Мислиш ли?…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: