кандидат

9 Окт

   На знам как така съм устроен, ама откакто се помня все съм кандидат. Постигнах завидни резултати и се издигнах в йерархията. Започнах като кандидат  за ефрейтор, кандидат за член на БКП, кадидат за собственик  на автомобил, на жилище, на цветен телевизор…кандитат студент и др. И  когато бях решил да се отегля от това тежко поприще, станаха промените. Тогава се случи чудо. От кандидат за член на БКП, изведнъж станах член на няколко партии, станах шофьор, купих си жилище, цветен телевизор, лек автомобил, но това все не ми стигаше и отново продължих да бъда кандидат. Кандидат за общински съватник, кандидат за кмет, кандидат за  народен представител, за евродепутат, кандидат за вицепрезидент, въобще КАНДИДАТ. Все искам да работя за благото на народа, за неговия просперитет, за неговото добруване, за идните поколения… Искам да направя така, че този народ да стане по-добър, по-богат, по- находчив, по- трудолюбив, по-смел. Еее то се знае, че малко келепир и за мен трябва да остане, но малко. Аз не съм като другите, които знаят само милиони та милиони. Аз съм по-скромен. Мен и сто, двеста, триста хиляди евро ме задоволяват. Е работя в Комитета за…. ама то е за насъщния.Така де „скромността краси човека“. А съперниците ми  са все едни и същи-кой имал фирма, която не можела да съществува, ако той не е общински съветник, кой бил на държавна или общинска ясла и ако не влезе в листите отиде му службичката, кой изпратен и подготвен за големи далавери. Абе  нагли хайдуци и лъжци. А аз, любимецът на народа, все за него мисля, как да яде по-малко,че много е напълнял, как да му направя живота по здравословен, че много боледува, как да го науча  да вземе да чете от три годишна възраст, та да се натовари с раничката от тази възраст и много други идеи ми се въртят в главата. Та само за народа мисля, ама той нещо не ми дава сигнал, че ме харасва, но аз и този негов  знак разбрах. Сигурно иска да ме види кандидат за президент на изборите . Знам, че  избирателят   иска това  от мен и аз съм длъжен да го направя. А за келепира аз въобще не мисля. Той ми се „полага по закон“ така да се каже. След това вече няма на къде. Това е върхът. И може би ще ми остане малко живот и за мен, да изкарам спокойни и сигурни старини. Така де хората хора станаха, а аз  си останах  само кандидат и народен избирател, ама осигурен и доволен.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: