ТУРИ БУЛКА ТУРИ

29 Юли

   Скърцащият,  стръмен път,  свързващ градчето и балканското селце, живописно криволичеше нагоре по балкана. Някъде по средата  имаше едно чудно красиво уширение наричано паркинг. Той бе кацнал над градчето и бе  в подножието на селцето. Там , под широките корони на  ясените имаше малка чешмичка с четири елака/корита/, от чучура на  която не течеше вода не защото бе пресъхнала, а защото собствениците на трите барачки, сковани от подръчни материали и краден дървен материал я бяха отбили с маркуч към импровизиран резервоар-бидон за нуждите на търговската им дейност и естествено , ако някой пътник се нуждаеше от тази живина трябваше да си плаща. В бараките се продаваше всякаква стока със съмнително качество, доставена по неведоми пътища, подредена  на  рафтове отвън и вътре в „магазина“  сковани от крадени  дъски. Пред всяка барака димеше скара до която имаше хладилник и фризер заключващи се със синджир и  катинари. „Търговците“ бяха сложили няколко масички със столове и естествено седнеш ли на тях трябва да си платиш. За тоалетна служеха близките храсти в гората. Въобще тези тарикати- „търговците“  бяха обсебили всичко и се чудеха как единственото останало безплатно нещо- въздухът  в едно с прекрасната гледка да бъдат наложени с някакви измислени от тях такси.

   Още от ранни зори Гален Кольо и съпругата му Мазна, озарени от  успеха на дългогодишната им мечта, да вземат под наем няколко квадратни метра на този паркинг, след многобройни рушвети, почерпки и разочарования най-после успяха да сложат своя барачка  и сега  палеха скарата с надежда за берекетлия ден. Очакваха с приповдигнато настроение първите си клиенти  говорейки   с по-старите си колеги, а те им обясняваха тънкостите в занаята. Изведнъж старите „търговци “ се разбягаха към „магазините “ си , събраха набързо всичко от димящите скари, заключиха бараките си и фризерите с катинарите и хукнаха към близките храсти в гората  викайки на Кольо и съпругата му:

-Идат!Бягайте в гората!

-Кой иде бе хора?- с недоумение ги питаха новаците, но не получиха отговор,затото старите пушки вече бяха залегнали в храстите които служиха  за знаете какво.

 В този момент се появиха и ТЕ, слизайки от колата, която току що бе спряла на паркинга и Гален Кольо Ги видя. Това бяха  Гадния Васил-кварталния, бай Тотю горския по прякор Страшния и Милин Учко-данъчния. Тримата огледаха затворените „магазини“, заклатиха гневно и заканително глави , седнаха на масата пред бараката на Кольо, намръщени , зли и пърхащи от настъпилата рано лятна жега. Мазна припна да ги обслужи, а Кольо, притеснен, че бараката му е скована от краден материал започна чевръсто да зарежда скарата.

-Булка , ладно нещо имаш ли ма?-поведе разговора бай Тотю.

-Има разбира се и ракийка , и биричка и безалкохолно, па и хубава салатка правим-рече мазно  Мазна.

-Тури , булка! Тури нещо на масата, както  си му е редът!-включи се в разговора и Милин  Учко, като многозначително  посочи  с пръст главата си и направи гримаса която значеше:-Айде сети се деее, Айдее деее…

   Новата „търговка“ го изгледа втренчено, но се усети бързо и заситни чевръство да зареди масата им.

Васил сложи папката си на празния стол , а бай Тотю го попита:

-Абе Василе, какво ще го правиш този акт дето го състави преди малко на Дели Танас?

-Как какво, бе бай Тотьо? Ще го предам  още днес в управлението,а  след това колегите си  знаят работата.

-Еий , аджамия си беше  и аджамия си остана бе Васко. Че акт така предава ли се? Ей го на аз  като съставя акт, поне един месец си го нося в чантата. Да отлежи,  да поопръхне. Пък през това време може и някое моабетче да спретне виновникът, може и някое агънце да врътне. Така де то като го предадеш чунким ще го накажат, ами барем аз да го накажа с някой моабет. То така повече боли.-Редеше поучително бай Тотю и очичките му шареха хитро по кръшното тяло на  Мазна, а тя вече носеше втората поръчка и се усмихваше хитро на горския.

-Тури булка, тури!-подканяше данъчния, като адамовата му ябълка подскачаше на тънката му шия и зажаднялата и пригладняла тройка  омиташе всичко от масата  с неописуема бързина и лакомия. Все по-често  започна да се чува:- Тури булка, тури… Пийнаха, хапнаха, великодушно поканиха на масата и Кольо, па като почнаха да пеят, па като се разпищолиха и все:

-Тури булка! Тури нещо на масата!

   А колегите им, които се  бяха скрили в храстите залягайки и бяха поразмазали някои работи по себе си, хем се ядосваха на това, хем умираха от мъка, че този ден май няма да има оборот, хем пък се кефеха  от урока, които щеше да получи новият им колега от чудесната тройка. А привечерния ветрец, прохладен и нежен, се мъчеше да охлади главите на новите „търговци“, които вече разбирайки, че загубите им ще са огромни се чудеха по какъв начин да се отърват от тройката, която  клатейки се на масата с фъфлене  викаше:

-Тур ма булкааа,Тур мааа!Тури що ти сърце сака маа!…

Advertisements

6 Коментари to “ТУРИ БУЛКА ТУРИ”

  1. tutankhamon661 15.08.2011 at 23:31 #

    Това, значи, били вълшебните думи.
    Туpи, булка, тури!
    Ще взема и аз да ги пробвам някой ден.
    Само трябва да намеря къде и с кого:))

    • Lyubomir Radev 21.08.2011 at 8:40 #

      Това са вълшебни думи за андрешковците, а те не са никак малко… Така поне мисля аз.

  2. tutankhamon661 21.08.2011 at 9:41 #

    Да де, но практиката показва, че вършат работа.
    Така звучи смешно, а всъщност е тъжно.

    • Lyubomir Radev 21.08.2011 at 12:23 #

      Не само тъжно, но и срашно.

  3. vader 02.11.2011 at 16:09 #

    позната сцена защо ли ми напомня на някои хора

    • Lyubomir Radev 07.11.2011 at 18:43 #

      Защото всички описани „Андрешковци“ са сред нас и в момента.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: