ПРЕДИЗБОРНО СЪБРАНИЕ

13 Юни

   Малкото селце, кацнало най-отгоре на големия  хълм бе заспало дълбок сън. Тук живееха около петнадесет пенсионера на възраст над седемдесет години и младото козарче Асанчо с жена си Фатме. С времето се бе обезлюдило, обезличило и дори стенещите и падащите с хленч къщи не правеха впечатление и не трогваха никого. Старата опушена  стая  наречена с гръмкото име “ кръчма“ се бе превърнала  и в магазин, поща, кметство, клуб и какво ли още не. Хляба носеха във вторник и петък, като тогава „зареждаха“ и магазина, а през зимните дни цяло село се събираше денем тук, за да се топлят на уникалното чудо наречено печка, а всъщност бе пригоден за това триста литров варел. Бе толкова пусто, страшно, мъчно и самотно, че дори и през ваканциите никой не идваше в селцето. Та в това грозно и трудно време на избори  Нонева Мата-кандитат за кмет на общината се сети, че в това село може да е останал все още някой жив избирател , реши да направи предизборно събрание. Още на обяд изпрати един автомобил с мегафон, за да възвести на селяните великото събитие, да ги покани в кръчмата на предизборно събрание и почерпка. Както правят рекламните коли на цирка и тази обикаляше безлюдното село и приканваше избирателите, като особено много наблягаше на почерпката. Изгладнелите пенсионери, като дочуха за почерпката веднага решиха да не обядват, та да има повече место за авантата. В уречения час в душната кръчма се бе събрало цялото село в едно с пастирчето и жена му Фатме. Чакаха на празните маси и се чудеха кой ще да е този хапталин дето ще дойде да ги почерпи.  В този момент на селски съмнения пред кръчмата спряха три големи джипа. От първия слезна кандидатката за кмет, а от останалите хората от екипа й, като веднага отвориха багажниците и взеха да внасят в кръчмата  големи тенджери с курбан, кюфтета, кебапчета, салати, вафли ,локум,две каси с бира и две каси с лимонада и някакви лозунги. След като всичко това бе струпано набързо на две маси в единия ъгъл на кръчмата под любопитните погледи на слисаното селячество на вратата на заведението се появи и ТЯ-Нонева Мата- с целия си блясък. Тлъстичка, шишкавичка, с наситено даже пренаситено деколте, усмихната като разтъртена диня, тя влезна, взе един стол, тръшна го на средата на кръчмата и стегнато по войнишки заговори гороломно:

-Тука сме се събрале да Ви кажа, че язи ша съм Ви  новия кмет. Сите да гласувате за мене ей! А сега кажете, какво Ви тежи, какви проблеми имате, за да Ви ги разреша като стана кмет? – рече и загледа вторачено в лицата на избирателите, демек като психолог да ги разбере какво мислят.

А те завалиите, от доста време не видели външни хора, безмълвно оглеждаха дошлите агитатори и очакваха да започне най-важното-почерпката, защото не бяха обядвали по причини спометати по-горе. По едно време  Делин Ваньо, селския зевзек продума:

-Абе, нямаше ли тука да има почерпка, че от сутринта не съм ял?

-Слагайте курбаня бърже  ва, какво чакате? -веднага разпореди Мата разбрала, че е допуснала грешка в контактуването си с  избирателите.

Па като настана едно сърбане, сърбане, даже Делин Ваньо потрети, ама след това спря, за да остане място и за скарата и бирата. Че като се престрашиха тези ми ти избиратели, като се отпусна оная ми ти селска душа, че като  започнаха едни изказвания, едни питания, едни оплаквания…Туй общинска охрана, туй полиция, туй кмет, президент, министър председател, министри, хляба поскъпна, сиренето поскъпна, олиото поскъпна, тока поскъпна, водата поскъпна…Даже Фатмето се престраши да направи питане.

-Ама кумете, оти не дигат пенсиите и заплатите. Мой Асан казува един път дига го, дуруг път пада. Па дига го, пада, аха,аха да дига го  хубау,ама да пада лошу.До кога дига и до кога пада? И ко ши праймя сигя?

-Тя иска да каже, че на ден по няколко пъти ни дигат пенсиите и заплатите и по няколко пъти казват, че това не може да стане -намеси се  като преводач баба Ружа, бившата учителка на селото, като започна нервно да оправя плетения си шал, който не бе ползвала от около тридесет години.

   Мата слушаше и потъмняваше, посиняваше, потеше се обилно, хвърляше наляво и надясно чакмаклии погледи  и накрая не издържа.

-Ама Вие какво сте се разпасале и разцивриле ва ? Това поскъпнало, онова поскъпнало. Ами Вие да не искате само пенсиите и заплатите Ви да растат  ва? Разбира се, че и другите работи ша растат! Така ами, че то без растеж може ли? Не можеее. Зле било, гладни биле, това не вървяло , онова не вървяло. Как ша сте гладни ва? Как ша сте жадни? Вижте рейтинговите агенции ко казват за нас. Ам,чи то ний сме най-добре в Европата ва. Добре сме и вървим към по-добре, а те от глад щяли да умрат. Ам,чи  като искате да умирате умирайте ва, ама хааа! И за това пак ний ли сме виновни? Керин Митьоооу , давай на нашата маса кюфтетата та да хапнем и пийнем по нещо, а тези ахмаци нека гледат, та да им дойде акъла в главите.

   И като сложиха тези ми ти тенджери пълни с кебапчета и кюфтета, като ми ти отвориха тези бири, па като нахлуха тези ръце в тенджерите, като взеха да се пълнят лакомо  устите …Па настъпи една надпревара по ядене на скара, едно мляскане, едно уригане/за другото незнам/… А малките,  жалките, безличните, окаяните, презряните, омерзените и гладни пенсионери гледаха с ококорени очи, преглъщаха с достойнство слюнките си  и се чудеха  как бързо изчезваха тези  невидяни отдавна от тях  вкусотии в устите на кандитатите  за управляващи и се чудеха , какво  и как ли ще  е  като станат управляващи.

Advertisements

2 Коментари to “ПРЕДИЗБОРНО СЪБРАНИЕ”

  1. vader 02.11.2011 at 16:15 #

    ужас, за съжаление жестока истина

    • Lyubomir Radev 07.11.2011 at 18:44 #

      Тази истина е жестока наистина.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: