денят бе прекрасен

9 Март

Денят бе прекрасен и аз неусетно бях навлезнал в алеите на Градската градина. През замъглените завеси на миналото се появиха скитащи спомени сред дървета, унесени във възторга на всемира. Ухаеше на акация, липа и люляк. Този райски аромат разплискан от дърветата, допълваше щастието на моята пееща душа. Млади   дръвчета кършеха дивни снаги, като моми тракийки, сред старите вековни липи и акации и закачливо, нежно и с достойнство се покланяха на окичените със цветя алеи. Малки виещи се пътечки  се криеха в бухналите пазви на храстите-розов и бял люляк, които бяха приютили самотни пейки. На тези пейки винаги сядаше влюбена и замечтана младост, облечена в ученическа престилка и черен костюм. Там сред люляка, събрал в себе си нежността, радостта, надеждата и уловил топлината на изгрева на зараждащия се ден, прегърнати в своята невинност свята, с блъскащи лудо сърца, те се носеха в  ручая на безбрежието  на своето щастие и мечти, като си даваха клетва за вярност и наблюдаваха онзи чуден, нежен танц на пчелите върху цветята на люляка. А те засмени и щасливи кацаха с любов и нежност от цвят на цвят и извършваха онова чудно свещенодейство, което възпроизвеждаше природата. Може ли някой да си представи по-голяма нежност,всеотдайност и страст от тези взаимни докосвания? Дали пък сам Бог не разкрива това свещенодейство  на любовта за урок на нас грешните, в замечтаното време на младостта? Огледах се. Дърветата прегърбени от тежеста на клоните, окичени със цвят, нежно се поклащаха и тихо , с дъха на вятъра разказваха на малките птичета за оная безбрежна и волна младост, пълна с неосъществени мечти и надежди, но щаслива и вечна. Сега паркът е чист, подържан, без люляк,без хора…Някак си естествено пуст. Няма я младоста, няма го бъдещето.Отиде някъде на изток или на запад. А мъдростта на залеза, усмихнато и нежно, леко придърпваше суетното звездно небе към себе си слушайки земечтаното танго на оркестъра от разваления ресторант.

 

Advertisements

7 Коментари to “денят бе прекрасен”

  1. Taralej 09.03.2011 at 11:34 #

    Картините които видях пред себе си са невероятни. Вие ставате все по-добър в описанията си. Много ми хареса – сега и моят ден ще е прекрасен.

  2. Добромир 09.03.2011 at 15:25 #

    Господин Радев,ако Вие сте романтик,то аз съм прагматик.Поне изчакайте да се стоптли времето навън,да разцъфнат белите цветчета,да зажужат пчелички,да зацвърчат лястовички и скорци – сиреч да дойде април-май месец,пък нека тогава да поговорим на романтични теми.

  3. Lidia 09.03.2011 at 15:44 #

    Красиво и тъжно!Върна ме в моята младост,в моя парк.
    Вълнуващ,трогателен разказ!
    Поздравления!

  4. Тара 24.03.2011 at 10:06 #

    Прекрасно !!! Поздравления !!!

    • Lyubomir Radev 20.05.2011 at 16:18 #

      Благодаря Ви приятели!

  5. Недка Арабаджиева 24.05.2011 at 12:15 #

    Благодаря за прекрасната статия, която не би оставила равнодушен, този който я прочете. Искам само да добавя, че един романтик вижда красотата и остава очарован, през всички сезони. Точно в това е магията на романтиката. Само вярата в доброто, поезията и любовта към красотата, могат да накарат един романтик, дърпайки завесата на сивотата , да съзре и обрисува върховната красота и великолепието зад нея.Важно е да вярваш, че това е реално и трайно и да го предаваш на хората.

    • Lyubomir Radev 25.05.2011 at 11:14 #

      Благодаря Ви за чудесния коментар!Щастието трябва да се споделя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: