годежари

9 Февр

Избраха го Пеньов Танчо за партиен секретар на селската организация, /поради липса на други кадри/ и като рече да се жени, та да се жени. Висок, сух, с изпъкнало напред шкембенце, пълен въздържател, с нос като камба, които непрекъснато  подсмърква, едвам бе завършил седми клас в селското училище и го взеха войник в трудовите войски. Да ама като не върви, не върви. Уволни се от казармата без занаят, защото бил писар заради потеклото си-демек стари партийци, верни хора. Сега работата му порасна и той реши да се жени за своята съучиничка и приятелка Генева Тана. Те си са знаят отдавна. Тя нисичка възпълна с огромен бюст и  пъпчиво лице, чипава, бе настигната някъде по класовете, учиха заедно и накрая малко поизостана в шести клас, ама таман Танчо се върна от казармата и тя завърши. Дадоха си дума да се вземат и сега  искат да се вземат,  та искат да  се вземат. Татко му Пеньо от мерак и радост  заколи прасето предишния ден. Танчо събра младите си другари  по партия /четири на брой бабанки/ за годежари и кураж и решиха преди да поискат момата да се подготвят и почерпят, че бащата на Гана, бай Геньо, имаше характер на стар харамия /особено ако е пийнал/. Сутринта се започна черпявката в Танчове:- ракия, салата, вина, кълцана луканка, пържоли всичко както си му е реда. Пият вино от бакъра, замезват и правят планове как да маневрират та до поискат момата.Дали с остъп в ляво, или в дясно или пък да действат фронтално. Танчо само слуша, не пие и от време на време похапва, ама нещо не му върви. Годежарите след като излапаха всичко от масата и изпиха незнам си кой бакър с вино поискаха още и още и още. Бай Пеньо, като видя на къде отива работата, замига с очи, изправи се, поиска да каже нещо ама не успя и се отпусна  тихо и безмъвно на дивана, като ударен с цепеница по главата. В този момент жена му, стрина Пеньовица, сякаш усетила намеренията на годежарите, връхлетя в стаята разчорлена, раздърпана и навъсена, носейки главата на прасето, тръшна я на масата и започна да вика и  кълне:

-На ви главата да плюскате, да плюскате,  да  се задавите  дано! Нищо не остана от това прасе. Всичко опукахте, а на наш Танчо една булка не можахте да найдете! Тя крещеше неистово  и поглеждайки ги гневно излезна от стаята. Танчо излезна след нея с бакъра за вино. В този момент в коридорчето избухна нов вулкан от гняв, кълнене и думи които  не би било редно да се напишат тук. Годежарите изкочиха навън  и що да видят:-стрина Пеньовица вдигнала празното буре над главата си, викаше  на Танчо да се махне от пътя и,  ако ли не  щяла да  му прасне бурето в празната глава. След тази солидна заплаха от майка си, той се дръпна и освободи път на стрината, която хвърли празното буре навън през вратата към калдаръма, като герой от опълченците на Шипка. Бурето заподскача по калдъръмения път, като започнаха да изкачат от него металните пръстени и то в края на уличката се разпадна на съставните си части. Чак сега Танчо разбрал тъгата и гнева на майка си, застана кото Наполеон пред битка и каза решително:

-Ще се оженя ма, ще се оженя!

-Ох бре Танчооо, да не ти се врътна главата бре майкааа? Че в наше село има ли  за тебе мома?Та ти си първия в селото!

-Ще се оженя ма, ще се оженя -настояваше на своето Танчо и тропаше с крак по земята .

Годежарите свидетели на тази гледка, клатейки се даваха кураж на Танчо. Един падна, но всички, изпълнени с мъжка солидарност го вдигнаха и олюлявайки се тръгнаха след Танчо, които крачеше решително  към къщата на Гинева Тана. Годежарите хълцаха нещо мислейки, че пеят. Това ядоса младоженеца изчака ги на кръстовището и започна да им се кара.

-По сериозно ва! Отиваме при Танин Гиньо за да искам дъщеря му. Не искам да излагате партията и мене!!! Рече им и се врътна  и тръгна по пътя пръв като войвода пред пияната си дружина.

Хората поглеждаха през притворените двери  и като разбираха за какво става въпрос затваряха бързо вратите. Така без кой знае какви премеждия стигнаха до къщата на младоженката. Танчо  застанал прав  и събрал целия кураж на цялата дружина викна:

-Танооо , а Танооо. Покажи са мааа…ша та искааам.

След това галантно предложение на нашия Ромео  настъпи гробна тишина. Да ама  тя не стресна нашата дружина и Танчо продължаваше настойчиво да подканя  своята възлюбена да излезе. След четвъртото повикване се показа бай Гиньо, леко пийнал , разгърден с касапски поглед. Хвана Танчо под ръка и го въведе в двора. Годежарите се престрашиха и люлеейки се една част от тях влезна в двора , а другите изпопадаха пред врътата. Бай Гиньо поведе Танчо не към къщата, а към дама/място където се гледат животни/. Отвори вратата, показа на Танчо магарето си и каза дълбокомисленно:

-Слушай момък! Ей това магаре ни пие, ни пуши, ама и нищо не прави. Аз такова едно имам в къщата си.  Две не ми трябват. Аз мойта щерка на мъж ще я дам, не на тебе.

Рече това, врътна се и като прескачаше и се спъваше в нападалите на земята годежари се прибра в дома си. Драскащия вятър препусна напред и подгони мълчаливите трънаци, сякаш те бяха виновни за всичко това.

Това бе края на всичките надежди на Танчовея род да го задомят. Така си и остана-стар ерген и партиен секретар, но поради липса на кадри и хора в селото.

Advertisements

4 Коментари to “годежари”

  1. Добромир 09.02.2011 at 14:10 #

    Е,аз уж не съм партиен секретар,пък на – още съм ерген.А съм на 36,и то навършени,че работата отива след 4-5 месеца и 37 да навърша.От това дето го прочетох,какъв извод да си направя – или си партиен секретар и стар ерген,или си редови член и семеен човек.А какво правим с изключения като мен,дето не са ни едното,ни другото?!Може би вълци ни яли,а?!

    • Lyubomir Radev 10.02.2011 at 10:42 #

      Няма такова нещо.Наш Танчо е чудо невиждано, останало си на село, защото няма място другаде за него. Знам, че много добре си разбрал за какво става въпрос и ти благодаря за шеговития коментар.

  2. Венелина 12.02.2011 at 14:58 #

    Харесва ми. Има допирни точки със стила на Чудомир-осмива нещата от живота и ни кара да се срамуваме от собствената си простотия. Чрез лек сарказъм и повече сатира излагаш на преден план всички „ценности“ на обществото, които то така непринудено и спонтанно демонстрира. Браво!

    • Lyubomir Radev 22.02.2011 at 19:44 #

      Колкото и да е парадоксално,такива случки се срещат и сега някъде из България.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: