За вересиите,хитрите търговци и още нещо.

21 Ян

В предаването „Тази сутрин“  по БТВ пак имаше репортаж за „закъсал търговец“, давал на верисия продукти от кооперативния магазин. Оказа се, че това е втори продавач на този магазин, който раздавал на верисия продукти на населението, естествено с разрешението на председателя на кооперацията, но  на накрая пак плащали търговците ,защото те в края на краищата са  материално отговорните лица/мол/. Замислих се: Абе джанъм, как така става? Защо тези хора, стремейки се да правят „добро“ на хората, накрая те обират калая? Позаинтересовах се малко, разговарях с търговци, дори наблюдавах как бабите си продават консервите по пазарите и най- после разбрах за какво става така.

Бабите на пазара, раздават  на мургавите  си клиенти буркани пълни с кисело зеле, домати, трушии и други хранителни продукти от „първа необходимост“, за да не умрат мургавите им клиенти от глад.  Да ,ама след няколко дни подават оплакване до кварталния полицай, че мургавите им клиенти вземали на вересии хранителни продукти и не си плащали „закупената“ от тях стока. Естествено кварталния полицай използвайки авторитета и служебното си положение, успява в някои случаи да обезвъзмезди до някъде някои от бабите, но те продължават да дават бурканите си и да записват колко  и от кого имат да вземат, с надеждата, че ще си получат някога парите. Попитах ги защо правят така, а те ми отговориха с хитра усмивка:

-Ами бурканите и без това ще се развалят, та за да не ги хвърлим  им ги даваме. Така ние хем помагаме на гладните цигани, хем те щат не щат ще ни ги платят някога когато имат пари.

-Добре де , ама защо тогава се оплаквате на полицаите?

-Ами защото чедо, няма как иначе да си приберем парите.

Веднага,чатнах,че схемата е същата сигурно и при магазинерите /те сигурно са на процент от оборота/. Знам, че ние българите сме андрешковци и все гледаме да прецакаме някого, щом сме измислили този начин на търговия, но в края на краищата все някой ще прецака и нас. Няма друг начин, щом си се хванал на това хоро.

То и в политиката е май така. Ние все даваме кредит на доверие, даваме, ама май все ние сме прецаканите накрая. И пак даваме на верисия/демек кредит/доверие с надежда, ама… нали не е луд този който изял баницата.

Advertisements

5 Коментари to “За вересиите,хитрите търговци и още нещо.”

  1. Taralej 24.01.2011 at 16:14 #

    …как иначе ще можем да се оплакваме, да ни сажаляват, другите да са ни виновни – а ние да чакаме, някой да ни помогне…
    Чудесен пример!

  2. Svetlina 28.01.2011 at 22:51 #

    Има и по-лошо. Прилагаме същите методи и на приятелите си – раздаваме услуги, време, емоции, често без да са ни молили или без да има нужда, а после си търсим отплата. Настояваме, чакаме, задължаваме.
    Рядко е нарочно, рядко е осъзнато, но винаги има риск да нараниш най-милите си. И с бабите сигурно е така, може да не осъзнават, че натрапват помощта си и така вредят.

    • Lyubomir Radev 29.01.2011 at 14:06 #

      Напълно си права.Темата може да се разшири до безкрай.Важното е да се научим да наблюдаваме около нас и да разсъждаваме по забелязаните проблеми.Просто да бъдем нормални хора.Благодаря за коментара!

  3. Svetlina 29.01.2011 at 16:22 #

    🙂 Аз съм добра в коментарите – наскоро бях наречена спамър 🙂

    • Lyubomir Radev 29.01.2011 at 16:40 #

      Личи си от пръв поглед /прочит/.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: