ЕДИН ЗАВЕТ

12 Ян

Бе хладен есенен ден, ден които никога няма да забравя. В малкото горнизонно градче вече месеци нищо  интересно не се случваше. Чаршията бе притихнала и само привечер се оживяваше за около  два часа от жителите на градчето излезли на разходка и задявка по главната.

Всяка сряда, през деня, чаршията оживяваше. Тогава караха/водеха/ войниците от полка на баня/ в градската баня/ , поротно. Естественно  точно в този ден офицерите на длъжност от командир на рота  и нагоре, в едно със семействата си винаги си намираха работа из чаршията и то на главната улица по която се движеха войниците. Каточели ей така, случайно, техните войници минаваха покрай тях, набиха крак и отдаваха церемониалната почест. Командирите им заставаха пред семейството си и уж малко пренебрежително, но с войнска стойка отвръщаха на приветствията им. В края на блока на ротата двама от най-ниските войници носеха огромен кош в които се намираше бельото на войниците. През цялото време, отивайки и връщайки се от баня, войниците пееха разни маршове.

В този ден аз бях отишъл в работилницата където работеше баща ми/той бе фронтовак с четири кръста за храброст /. Ръцете му бяхя груби и силни от всекидневната борба с желязото, което ковеше, но и него бе победил, защото можеше да извая от него всичко.Бяхме излезнали пред работилницата и точно в този момент в далечината една рота, връщаща се от баня,  отдаваше почести на своя командир. Миг след това войниците запяха марша „Един завет“ на три гласа:

Един завет оставили са нам дедите-

велик завет,написан с кървав меч:

-„Деца,на родний край пазете си земите

от подъл враг,кат зеницата на очите

бранете ги от близо и далеч!…“

 

И тоз завет на миналото грял е в дните

кат дивен фар,и вожд той бил е драг

на всички тез,кои загинаха в борбите

за род,за родна чест,презрели суетите

на грешний свят,презрели бащин праг.

 

И не ли той под родно знаме днес войските

сбира пак? И не ли тоз свещен

завет на всички тям сгрява им душите

и вика ги в борба неравна със вразите

без жал да мрат за бащин край рожден?

Като че ли ток премина през баща ми. Хвана ме за ръка, опъна се като струна и  леко започна да потрепва. Аз го погледнах и изтръпнах.Той плачеше. Изражението на лицето му бе неописуемо строго, а погледът му вперен някъде в безкрая. Успя да продума „Не спазихме завета на дедите ни. Отидохме на фронта в Унгария, избиха много наши другари. Когато се върнахме, мижитурки и хора без достойнство, чест ,морал, знания и опит, хора изкочили от никъде и нищото, хора чийто символ верую бе насилието и лъжата бяха взели власта в България. Провалихме нашето и вашето бъдеще.“

Чак сега разбрах,защо баща ми плачеше, но опънат като струна отдаваше  почит на войниците, които пепеха и маршируваха с извърнати  към нас глави, като че ли го поздравяваха. Да баща ми по този начин отдаваше почит на миналото, на загиналите си другари войници, на нещо на което аз не можех да разбера тогава. А тези войници, връщащи се от банята , с големия кош с мръсното бельо, като чели разбраха този момент и те го поздравиха по своемо. Тогава разбрах, че той е бил велик войник на фронта и смачкан, но с достойнство човек в цивилния живот.

Стиснах ръката му силно и изведнъж осъзнах, колко високо се бе извисил  на пиедистала на морала и честа.Стояхме на тротоара, воиниците ни отминаха  и пеейки маршируваха към поделението. Полъхна празен, волен ветрец , подгони жълтите листа и донесе от някъде раздърпана мъгла и ситен скитащ дъждец.А войниците пееха ли пееха.

И сега, аз се питам спазихме ли ний завета на дедите?

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

2 Коментари to “ЕДИН ЗАВЕТ”

  1. Taralej 22.02.2011 at 14:44 #

    Все по трудно ще се намират хора достойни, с чест, гордост и морал, разбиращи какъв е завета на дедите ни.

    • Lyubomir Radev 22.02.2011 at 19:41 #

      Иска ми се да вярвам, че все още има много хора с чест, достойнство, морал и гордост, но някак си остават незабелязани, защото според мен това са хора с познания, скромни и ненатрапващи се.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: