Моята улица

8 Ян

Тя е малка и се намира в подножието на свещения за дедите ни хълм,,Илиндена“. На този хълм преди много години дедите ни са правели курбани за здраве и берекет подканяни от мистичния самотен елен, от този хълм са отрязани и дърветата за колони на църквата “св.Атанасий”/старата църква/. Помня как този хълм бе обрасъл с люляк и акация.. На този хълм като деца и юноши, излегнали се на тревата, очаквахме да видим кога ще запушат комините на “Марица исток”. Моята уличка така се и именува – ,,Илинден“. Тя е малка , но помни как от едно тясно деренце с няколко прихлупени къщички се превърна в това , което е. Помни унизителната ангарията,ленинските и димитровски дни,изработени от хората, които живееха на нея, за да я подравнят и да и дадат ,,вид“ на улица, помни тропота на звънците на минаващите овце на дядо Васил, помни стъпките на вечнобягащия ,,маратонец“ бай Ангел Смилов, който бе дръзнал в онова време след ,,девети“ да каже, че ,,рибата се вмирисва от главата “, помни тихите лятни вечери , когато в едно с щурците се носеха мелодии от Щраус и Верди – музикантите от полковата музика , след някакъв запой, водени от бай Христо и Папарката правеха серенади на жителите на уличката, помни шумните и пищни “кокошкини черквички” организирани от бай Георги/Гунето/ и Дядо Куман.Помни онези мъже с яморлуци връщащи се след дълги години пленничество и онова тежко хоро, когато силните мъжки нозе, поведени от ритъма на тъпана и гайдата стъпваха тежко върху праха на улицата и хорото ставаше все по настървено и буйно, сълзите им се сипеха по изпитите им лица, а погледите бяха насочени някъде към безкрая, към надеждата. Помни и веселото чурчуликане на лястовичките, свили гнезда под ниските стрехи и техния красив полет, строените като войници по жиците ята, готвещи се да отлитат на юг.Помни унижението и плача на изселващите се турци подгонени от вихъра на “голямата екскурзия”,и магазинът с празните рафтове.

Тук съм се родил. На тази уличка съм направил първите,а баща ми последните си стъпки живота. През лятото,оставени на самоотглеждане от родителите ни,играехме на воля на какво ли не – ропка топка, картички, копанки, народна топка, въже, футбол и много, много други игри. Нашето здраве, това на родители, близки и приятели, игрите, нощното небе със звездите – млечния път, голямата и малката мечка, сутринното пеене на петела, това бе нашето неосъзнато щастие. Тук на тази уличка аз виждах всеки ден да пристъпя с трудност един възрастен човек-бай Колю. Попитах баща ми защо този човек върви така. Отговорът на този въпрос ме шокира – ,,това е биячът на шести конен полк. Преди девети септември, ако някой “провинил се” трябваше да се набие, викаха него. След девети той биеше и своите предишни ,,приятели“, а като капак накрая и него го набиха така както той биеше  и си го оставиха жив “. Като малко дете бях чувал, че преди девети ,,фашистите“ биели ,,комунистите“, а след девети ,,комунистите“ биели ,,фашистите“, но след този разговор осъзнах, че едните и другите са били бити от едини и същи. Тогава разбрах голямата за мен истина, че хората не се делят на ,,комунисти“ и ,,фашисти“, а на добри и лоши.Това бе първия ми сериозен урок по ,,политика“ даден ми от баща ми. По този метод разбрах, че хората се делят на знаещи и незнаещи, можещи и неможещи и т.н.Сега по уличката бягат весели и палави дечица-нашите внуци. Мога да пиша много за моята малка уличка и за хората, които сега я населяват, все достойни и трудолюбиви, които се борят за насъщния си, чийто живот преминава по тази малка уличка,но нека спрем дотук-малката уличка на Големите хора.

Advertisements

4 Коментари to “Моята улица”

  1. Lidia 15.02.2011 at 13:38 #

    Това е истината в живота!
    Великолепно написано!

    • Lyubomir Radev 15.02.2011 at 14:02 #

      Много време мина докато събера кураж да го споделя.Сега съм радостен и щаслив.Не губете време за да кажете това което мислите!

  2. Добромир 15.02.2011 at 14:22 #

    Имал си късмет,че си го разбрал с уроците на баща си.Че моя късмет по-друг.Възпитаваха ни с повелите на партията и комсомола и когато почти бяхме формирани като личности изведнъж дойде демокрацията.Това разбира се е прекрасно,но когато си на 16-17 години,на колкото бях аз,преобръщането на обществените ценностни ориентири не е никак безболезнено.У дома няма кой да ти помогне в преоткриването на ценностни ориентири – на родителите също не им е ясно какво точно става.Тук е мястото на училището – не само да учи,но и да възпитава,да формира личности.От това училищего незнайно защо се отказа,след като от Освобождението насам това винаги е било негов прерогатив.Слава Богу,имал съм добри учители – помогнали са ми да преодолея ценностния срив.Ама май тия поколения след нас не са имали този късмет и това очебийно си личи.Та,ако г-н Радев,ние с Вас сме разбрали,че има добри и лоши,а не християни и атеисти,не фашисти и комунисти,то май съвременното поколение смята,че добрите са ония с дебелите портфейли,гадже поп-фолк гърла,яхта във Варна и вила в чашата на язовир….Как да ги убедиш,че това не е така?!

    • Lyubomir Radev 15.02.2011 at 14:29 #

      С много търпение и всеотдайност приятелю!Но дали те ще ни разберат е друг въпрос?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: