КПП

8 Ян

Полегналото на Еньов връх слънце се обърна и търколи зад върха.Изморен и тежкодишащ облак приседна сред дърветата на хълма и задряма под звуците нашумкащите листа, леко поклащани от лекобобутващият ги тих вятър.

На кръстопътя,където се събираха и разделяха не само няколко пътя,асвалтирани преди повече от двадесет години, където минаваха и хиляди човешки съдби,яхнали различни конски сили,бяхме двамата с колегата.В тези изпълнени с бруталност и несправедливост,с незаслужени човешки драми времена,бяхме изпратени там за да организираме КПП/контролно-пропусквателен пункт/,чакайки през него да премине онзи, коитоне се вписваше в това общество.Бяхме спрели встрани на кръстопътя с изморената, грохнала и прогнила полицейска “Лада”. На предния капак бях сложил няколко филии сух хляб и малко сирене-това ни бе останоло от закуската и това щеше да ни е вечерята на мен и колегата.Чакахме и чакахме….

Синята светлина от” буркана”на импулси подаваше сигнал,че на това забравено от Бога място,сред величествената пустош,напук на всичко имаше разумен живот.Стояхме прави до колата и мълчахме, всеки потънал в своите мисли, с изострени сетива очаквайки това за което бяхме дошли тук.

Някъде горе в небето, леко поразовяло на запад, прокрадващо се през задрямалите облаци се показа звезда Вечерница. Бе прекрасна природна картина изваяна от Него.

Изведнъж от гората излезна дребно,клепоухо кученце,което махайки с опашката си доверчиво се приближи на около два метра от нас.Приклекна на задните си крачета и ме загледа право в очите.Аз също го гледах право в очите и от тях разбрах,колко много вяра,надежда,любов и преданост има в тях. Какво го бе накарало да дойде при нас? Проблясъка на синята лампа или хората, които бяхме спрели сред тази пустош,глада или нещо друго?Аз не разбрах,но му хвърлих едната филия от сухия хляб предназначен за нас.То радостно подскочи и улови във въздуха подхвърления му хляб и стискайки го в устата си,сякаш ми се усмихна и благодари с бъдеща отплата и вярност.

В този миг изтрещя изстрел и кучето изведнъж рухна на земята без да помръдне,като от главата му се стичаше струйка кръв на асвалта.Очите му широко отворени ме гледаха и питаха:”Защо?” В първия момент не разбрах какво се случи.Бурята ли се надигаше или някой стреля? Обърнах се към колегата,който яростно псуваше кучето,наричайки го “бълхарник” и припряно прибираше пистолета в кобура си. Попитах го само: ,,ЗАЩО?“ Той не ми отговори. Двамата гледахме в различни посоки,всеки със своята правда.

Облакът,приседнал и задрямал на Еньов връх се събуди,заръмжа глухо,полази по склона към нас,безпомощно зграбчи дърветата,разтресе се,изтрещя и заплака със ситни сълзи…. Единствен и ням свидетел бе само звезда Вечерница.

И досега нося чуждата вина в себе си…Съжалявах и съчувствах…Измъчваха ме вътрешни противоречия и още ме измъчват…Ужасно е да се чувстваш толкова безпомощен…Ужасно е да се приспособиш към себе си…Всичко ще бъде нормално…Кога?…Къде?…Как?…

Advertisements

3 Коментари to “КПП”

  1. Helvetious 08.01.2011 at 13:23 #

    Много добро начало и много грабващ текст. Поздравления! Абонирах се за RSS емисията на блога и ще чакам с нетърпение нови публикации.

  2. Жана Петкова 13.01.2011 at 9:55 #

    Разказът е завладяващ и пленителен. Кара те да се замислиш за същността на човек и за това какво се крие в душата му! Много ми хареса! Поздравявам ви за това!

  3. Lyubomir Radev 27.01.2011 at 13:31 #

    Благодаря Ви много!Бих искал наистина да доставя радост на някои.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: